Откриха нови доказателства за „степния“ произход на човека

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Public Domain
Public Domain
Антония Михайлова


Реконструкция на горите на Африка в последните 24 милиона години сочи, че преди около 10 милиона години дърветата в „люлката на човечеството“ са започнали да отстъпват място на степите. Това свидетелства в полза на така наречената саванна хипотеза за еволюцията на човека, става ясно от статия, публикувана в изданието PNAS.

Учените още от времената на Дарвин са смятали, че заселването на открити територии с предимно тревиста растителност и малко количество отделни дървета е изиграло една от ключовите роли в еволюцията на човека – развитие на способности за изправено ходене и използването на каменни оръдия на труда.

Тази хипотеза все още не е подкрепена с достатъчно количество археологически факти, а и самото съществуване на големи територии с предимно тревиста растителност в праисторическа Африка е поставяно под въпрос от учените.

Кевин Уно (Kevin Uno) от Станфордския университет (САЩ) и колегите му са намерили нови аргументи в полза на тази теория, като изучили отлаганията на растителни останки, натрупвани на дъното на Индийския океан през последните 24 милиона години.

Както обясняват учените, тревистите растения и дървета различно поглъщат въглеродния диоксид (СО2), в който мястото на „обичайния“ въглерод-12 се заема от „тежък“ въглерод-13. Обикновено дърветата по-зле преработват такива „тежки“ молекули СО2, което се изразява в сравнително малко съдържание на въглерод-13 в клетките на растенията.

Тревистите растения използват по-ефективен механизъм на фотосинтеза (С4), който включително им позволява да захващат и преработват „тежкия“ въглероден диоксид. Този механизъм е ефективен, в случай че растението получава малко светлина, поради което растителната покривка под сянката на дърветата използват по-малко ефективния „дървесен“ начин за фотосинтеза (С3). Затова относителното съдържание на въглерод-13 в останките от растителност може да подскаже на учените към какъв тип са принадлежали те.

Ръководени от тази идея, учените са анализирали химичния и изотопния състав на восъка от повърхността на листата на растения от Източна и Южна Африка, чиито фрагменти са се съхранили на дъното на морето. Техният анализ е установил, че през миоцена, преди около 24-1- милиона години, делът на въглерод-13 е бил нисък, което говори за почти пълното отсъствие на трева в бъдещата „люлка“ на човечеството в това време.

Като се започне отпреди 10 милиона години, ситуацията се е изменила – делът на въглерод-13 е започнал да расте и са започнали да се появяват въглеводороди с особено дълги вериги въглеродни атоми, които дърветата не произвеждат. Това означава, че гората в това време е започнала да се заменя от степи и савани.

По оценки на учените гората е отстъпвала изключително бавно – на всеки милион години около 7-8% от гората са отстъпили място на тревата и чак преди 2-3 милиона години съвременните савани на Югоизточна и Източна Африка са придобили сегашния си вид.

Според Уно това е дало на нашите предци време да се приспособят към живот в равнините и да се научат да ходят изправени, което по принцип отразява това, което виждаме във фосилизираните останки от австралопитеци и първите Homo.

„Смята се, че цялата еволюция на нашия род е протекла недалече или непосредствено в степите. Изяснихме кога са възникнали тези степи и се оказва, че те са съпровождали нашата еволюция от самото начало“, заключава Уно.

Категории на статиите:
Антропология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори