Откриха още 12 луни на Юпитер

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gabriel Fiset
NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gabriel Fiset
Ивайло Красимиров

Изследователи от Института за наука „Карнеги“ обявиха, че са открили още дванадесет луни, обикалящи около планетата от Слънчевата система Юпитер. Така официалният брой на идентифицираните луни на Юпитер стана 79. Това е най-големия брой луни на планета от Слънчевата система.

Луните са били открити по време на търсенето на Планета Х, предполагаемата масивна планета намираща се след Плутон, в края на Слънчевата система.

„Юпитер просто се е намирал в небето близо до полетата, където търсехме отдалечени обекти от Слънчевата система, така че стана възможно да открием и нови луни около Юпитер, докато същевременно търсим планети в краищата на нашата Слънчева Система „, казва шефът на екипа Скот С. Шепърд в съобщение за медиите.

Отнело е около година, за да се потвърди със сигурност, че това са наистина нови луни на Юпитер. Девет от обектите, които са в три различни групи, вероятно са остатъците от по-големи луни, които са се пръснали по време на сблъсъци. Всички те пътуват в обратна посока на въртенето на Юпитер, докато още две, също останки от по-големи луни, се движат в същата посока като планетата.

Последната 12-та новооткрита луна е доста странна, дори на фона на странния сам по себе си Юпитер. Тя е само 1 километър широка, което я прави най-малката луна на Юпитер, на която е нужно около година и половина за да обиколи планетата. Нейната орбита пресича орбитите на ретроградните луни, което означава, че в някакъв момент може и да се сблъска с някоя от тях.

„Това е нестабилна ситуация – обяснява Шепърд. „Евентуалните челни сблъсъци бързо ще разбият участващите в тях обекти и ще ги превърнат в прах“.

Това не е просто любопитно откритие (въпреки че със сигурност подчертава колко странна е най-голямата планета в нашата Слънчева система). Откритието също така дава доказателства, че тези луни се образуват след като планетите в слънчевата система вече са се развили и че сблъсъците се появяват дълго след планетарното образуване. В противен случай, малкият размер на тези естествени спътници означава, че те вероятно биха били погълнати от Юпитер или от някой от по-големите му спътници.

Статията е публикувана в изданието Engadget.

Тагове:
·
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори