Рядката порода бели бенгалски тигри е възникнала в резултат на мутация в гена SLC45A2, който е необходим за нормалната работа на червените и жълтите пигментни клетки, твърдят китайски генетици в статия, публикувана в сп. Current Biology.
Белите тигри се различават от своите рижи бенгалски събратя с невероятно красива гъста и мека бяла козина и сини очи. Те се срещат изключително рядко в природата поради „непрактичността” на своята окраска и днес може да се видят само в зоопарковете. Последният див бял тигър на има Мохан е заловен от индийски ловци през 1951 г. и неговите потомци засега са единствените котки с такава окраска на Земята.
Екип генетици под ръководството на Шу Цзин Ло от Пекинския университет са разшифровали генома на 16 бели и рижи тигъра от зоопарка Чимлун в провинция Гуанчжоу и са направили сравнение. Учените отделили над 500 000 мутации, съществуващи в генома на белите котки и отсъстващи в рижите им събратя, и изучили техните функции, опитвайки се да открият гените, свързани с окраската.
За тази цел биолозите се обърнали към съществуващите банки с геноми и получили виртуални „копия” на ДНК от още 130 тигъра, което им позволило да пресеят все по-малки мутации, несвързани с работата на пигментните клетки. Оказало се, че белите ивици на козината на тигъра и сините му очи се дължат само на една мутация – в гена SLC45A2.
Както обясняват учените, въпросният фрагмент от ДНК отговаря за производството на пигмента с червеникав цвят – феомеланин, но не е свързан със сбора на молекули на черния еумеланин. Благодарение на това оранжевите ивици върху тялото на тигрите с такава мутация се „обезцветяват”, а черните си остават на място. Според генетиците отсъствието на други аналогични мутации в генома на белите тигри говори за крайната рядкост на тези хищници и за необходимостта от допълнителната им защита.
