Хората със съмнителен морал често ни изглеждат по-секси. Това е така не защото злото е привлекателно само по себе си, а благодарение на вниманието, което такива хора обръщат на собствената си външност и умението им да се обличат, твърдят психолози
Демоничните личности, „лошите” момчета и момичета се ползват с по-голям успех сред другите. Достатъчно е да си спомним вампирите от големия екран и филми като „Истинска кръв” и „Здрач”. Но привлекателността на отрицателните герои не се ограничава със света на измислените образи. Често се увличаме по морално съмнителни, но напълно реални типове.
Психолозите от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са изследвали връзката между физическата привлекателност и отрицателните личностни характеристики. В качеството на последните те използвали т.нар. тъмна триада – нарцисизъм, психопатия и макиавелизъм.
Нарцисизмът е любов към себе си, егоизъм и липса на съчувствие към другите. Психопатията – търсене на остри усещания, егоизъм и безпощадност. Макиавелизмът – манипулация и експлоатация на другите, цинично пренебрегване на морала, ориентация към собствените интереси и лукавство.
Оказва се, че всички тези характеристики правят външността по-привлекателна за другите.
Умението да се представиш
Хипотезата на изследователите е, че такива хора умеят да се „продават”, тоест да си създават привлекателен образ. За участие в експеримента психолозите поканили 111 студенти, повече от половината от които били момичета. Всички били снимани, а след това ги помолили да се облекат в спортни дрехи. Момичетата били приканени да свалят грима и накитите и да приберат дългите коси на опашка. След това били снимани още веднъж. Двете колекции снимки били показани на странични хора, които трябвало да оценят привлекателността им.
Първо поглеждаме в носа, после в очите
При запознанство не поглеждаме човека първо в очите, а някъде в носа. Обяснението на това е, че в много култури директният поглед очи в очи се смята за не много учтив. Но повече информация за човека насреща получаваме именно когато не го гледаме в очите, твърдят психолози от Калифорнийския университет в Санта Барбара, САЩ.
Дори ако сме свикнали да гледаме в очите, разговорът винаги започва с бърз поглед (около 250 милисекунди) в района на носа. За толкова кратко време ние не успяваме да осъзнаем какво сме видели, тъй като сама по себе си тази част от лицето е лишена от специфични информативни черти. Но този поглед ни позволява да отчетем едновременно няколко съществени характеристики в чуждата външност, казват изследователите.
Първият поглед към човека трябва да ни даде незабавна информация за това кой е пред нас и в какво настроение е той. Гледайки другия по-ниско от очите, ние получаваме максимум достъпна информация. Погледът обхваща не само очите, но и зоната близо до устата.
Психолозите смятат, че този начин е използван за опознаване още от древни времена. По изражението на лицето нашите предци са разбирали какво могат да очакват от човека срещу себе си – нападение или приятелство. Тези, които не умеели да четат по лицето, са имали малки шансове в естествения подбор.
Впоследствие тези, които били снимани, били приканени да оценят собствената си личност по нарцисизъм, склонност към психопатия и манипулация на другите. Запитани били и приятелите на всеки участник да ги оценят по същите показатели. Така психолозите се опитали да съберат независими оценки на личността им. Оказало се, че показателите по „тъмната триада” съвпадат със силната привлекателност на хората. Това важи само когато те са облечени както следва, със съответната прическа, грим и аксесоари.
Тоест манипулаторите, нарцисите и психопатите умеят да се представят и да изглеждат така, че да направят добро впечатление и обръщат специално внимание на това. Не отрицателните качества се оказват привлекателни сами по себе си, а начинът за тяхното маскиране.
По външността посрещат
Това не е първото подобно изследване. Преди няколко години психолозите от университета „Йоханес Гутенберг” в Майнц (Германия) се опитали да изяснят причината за популярността на нарцистичните личности. Изследователите стигнали до извода, че изражението на лицето, жестовете, поведението са насочени към това да правят впечатление.
Възниква въпросът: защо хората толкова силно се доверяват на първото впечатление и са склонни да съдят за човека по дрехите. Психолозите наричат това „халоефект” (ефект на ореола). Ореолът на привлекателност около човека ни кара да мислим за него по-добре от душевните и умствените му качества.
Халоефектът не трае дълго и след известно време човек започва да вижда истинското лице на подобна личност. Впрочем някои отрицателни личности могат дотолкова да създадат илюзорен образ за себе си, че очарованието им да продължи доста време.
Статията е публикувана във в. ПРЕСА
