През 70-те години на миналия век икономистът Ричард Истърлин открил парадоксална зависимост между нивото на доходи и щастието. Той показал, че удовлетворението от живота расте с доходите само при бедните. От даден момент новите пари престават да му носят удоволствие. И в богатите страни усещането за щастие зависи не от абсолютното, а от относителното богатство. Тоест човек не е удовлетворен от собствените си пари, докато наблизо има някой по-богат от него.
Този контраст, наречен „парадокс на Истърлин”, до днес не дава покой на политици, икономисти и психолози. Едни изследователи откривали опровержения на парадокса, други развенчавали опроверженията. В поредната статия на тази тема, публикувана в Journal of Personality and Social Psychology, учените от университетите в Илинойс и Вирджиния (в САЩ) и Сингапурския университет по мениджмънт твърдят, че ръстът на доходите все пак е способен да донесе удоволствие, но само при определени условия.
Изследователите анализирали данните, събрани за шест години в 135 страни сред повече от 800 000 души. Те сравнявали психологическите характеристики (удовлетворение от живота, оптимизъм и т.н.) и икономическите. Последните били разделени – отделно бил разглеждан личният или семейният доход и отделно – брутният вътрешен продукт на глава от населението. Оказало се, че личният доход (а не БВП) наистина може да повдигне настроението и тази закономерност била валидна в 95% от страните.
Изследователите обаче правят важно уточнение. Парите може да помогнат за щастието, но само когато човек по принцип е склонен към оптимистичен поглед към света, ако е доволен от сегашното си състояние, ако му стигат средства за интернет, телевизия, къща, храна и т.н. Тоест ръстът на доходите няма да носи особена радост, ако човек продължава да не може да си покрива сметките.
Като цяло може да се каже, че на повече пари ще се радва този, който по принцип е способен да се радва и който няма натрапчив стремеж да забогатее колкото се може повече. Този, на когото всичко му е малко, няма да бъде щастлив при никакво богатство.
Тоест изследователите уточнили парадокса на Истърлин с друг парадокс – удоволствие от повече пари може да изпита само този, който е доволен и на тези, които има.
Източник: American Psychological Association
