Причина за сексуалната революция не са противозачатъчните хормонални таблетки, а пеницилинът. Който практически е ликвидирал сифилиса през 50-те години на ХХ век. Такъв е изводът в ново изследване.
Статията в Archives of Sexual Behavior е подписана от Андрю Франсис, икономист в университета „Емори” в САЩ. Защо един икономист се е заел с темата за сексуалната революция? Собственият му отговор на този въпрос е даден в прессъобщение на университета:
„Хората обикновено не разглеждат сексуалното си поведение като икономическа реалност – казва Франсис, – но такъв поглед е съвсем реалистичен, както в случая с всяко друго поведение.”
Икономиката не е само пари, акции, инфлация и заеми. Всяко действие, което изисква разход на нещо, може да бъде разглеждано от икономическа гледна точка, дори вместо пари за мерило да се вземат душевните сили, времето или риска от зараза със смъртоносна инфекция.
До ХХ век сифилисът е бил дори по-опасен от съвременния СПИН. Лекарство срещу него не е имало (освен живачни съединения, но пациентът рискувал да умре от отравяне, а и ефективността на средството била съмнителна), а заразността на сифилиса била такава, че рискът да се подцени болестта след един полов акт е достигал 30%. За сравнение ХИВ се предава със сто пъти по-малка вероятност. Не е чудно, че безразборните полови връзки са били съмнителна радост за повечето трезвомислещи граждани.
Но ето че открили пеницилина и започнала Втората световна война. Американското командване пресметнало примерните загуби от сифилиса и съобразило, че те са съпоставими със загубата на няколко самолетоносача, така че разпоредило на медиците да започнат война на венерологичния фронт.
Из страната били разлепени плакати, призоваващи да се правят тестове и да се търси лекарска помощ. А тъй като пеницилинът още повече увеличил шансовете за оцеляване на ранените в болниците, то и фармаколозите се заели с масовото производство на антибиотика. Ефективното лечение на сифилиса станало реалност, войната приключила и… какво последвало след това?
Ако използваме икономическа терминология – цената на безразборния секс спаднала рязко. Единствено препятствие оставала вероятността от нежелана бременност, но какво значение имала тя да речем при аналния секс? Пък и календарният метод – макар и не най-сигурен, но достъпен – не бил отменян от никого. Така през 50-те години американците започнали да експериментират със сексуалния си живот доста активно.
Доказателство за това, както пише Франсис, е статистиката за извънбрачните деца, ранната бременност и главното – броят на случаите на трипер. Сифилисът бързо се превърнал в рядко заболяване, но триперът не изчезнал. Той дори започнал да се среща по-често, макар да не бил толкова страшна заплаха, тъй като вече бил лечим.
През 60-те години рискът от нежелана бременност намалял благодарение на появата на хормоналните средства… и чак до 80-те години всичко било безоблачно. След това дошъл ХИВ, но това вече е друга история.
Макар че Франсис подчертава, че в наши дни редица изследвания сочат увеличение на рисковото поведение в отговор на ръста на ефективността на противовирусната терапия. Вероятно когато се справим и с ХИВ, отново ще преживеем поредната вълнà на сексуалната революция. Дали и тя ще доведе до повече безразборен секс?
