Астрономическа прогноза за януари 2016 година е публикувал Московският планетариум. В началото на януари на небето ще се представят кометата Каталина и метеорният поток Квадрантиди.
В първия месец на Новата година Земята ще премине на минимално разстояние от Слънцето, а Венера ще се сближи със Сатурн на небосвода. В телескоп ще може да се наблюдава кометата Каталина, а с невъоръжено око – метеорният поток Квадрантиди.
В края на януари Меркурий, Венера, Сатурн, Марс и Юпитер ще образуват парад на всички ярки планети в Слънчевата система с присъединилата се към тях Луна.
След деня на зимното слънцестоене, който през 2015 г. беше на 22 декември, денят през януари постепенно ще нараства и ще се увеличи с 1 час и 30 минути.
Слънцето (астрономически!) се движи в съзвездие Стрелец до 20 януари, а след това преминава в съзвездие Козирог. Склонението на нашата звезда постепенно ще нараства, а продължителността на деня ще се увеличава, достигайки към края на месеца 8 часа и 32 минути.
Януари не е най-добрият месец за наблюдения на Слънцето, но все пак нови образувания върху повърхността на звездата ще може да се наблюдават с телескоп или бинокъл с необходимите филтри.
На 3 януари 2016 г. Земята ще се намира в перихелия, тоест нашата планета ще бъде най-близо до Слънцето. Разстоянието до Слънцето ще бъде 0,983 астрономически единици (а.е.) и видимият диаметър на Слънцето ще бъде най-голям. Земята се движи около Слънцето по елиптична орбита със средна скорост 29,765 км/сек. Най-близката до Слънцето точка от орбитата на Земята се нарича перихелий и е 147 117 000 км (0,983 а.е.), а най- далечната – афелий, 152 083 000 км (1,0167 а.е.).
Поради това, че Земята в перихелия е с 5 млн. километра по-близо към Слънцето, отколкото в афелия, видимият размер на слънчевия диск в перихелия логично изглежда по-голям. Тази разлика е неосезаема за очите, тъй като изменението на размера на диска протича плавно за половин година.
Но мащабните снимки на Слънцето, направени през годината, нагледно показват, че ъгловият размер на звездата се променя доста съществено в крайните точки от орбитата. За сравнение на снимката горе са дадени две изображения на Слънцето, направени с помощта на телескоп и цифров апарат в дните на перихелия и афелия през 2008 г.
Януарското небе ще бъде украсено и от кометата Каталина, която в новогодишната нощ ще се намира до ярката звезда Арткур, (алфа на Воловар), а на 17 януари ще премине на най-близкото до Земята разстояние.
Кометата Каталина е достъпна за наблюдения в бинокъл и любителски телескопи в ясно, неосветено от градските светлини и от пълната Луна небе. През януари Каталина ще се движи по съзвездията Воловар, Хрътки, Голяма мечка и Дракон, а след това ще премине по Жираф, Персей, Колар и на 28 май ще изчезне от полезрението, отлитайки в дълбините на Космоса.
В януарското небе ще се излее и звезден дъжд – метеорният поток Квадрантиди ще достигне своя пик на 4 януари 2016 година. Броят на наблюдаваните метеори може да достигне до 200 в час, но те имат слаба светимост и средна скорост. Квадрантидите излитат от съзвездие Воловар, което през януари изгрява над хоризонта в източната част на небето. Метеорният поток е получил названието си от неизползваното в съвременната астрономия съзвездие Стенен квадрант. Най-доброто време за наблюдение на Квадрантидите ще бъде от 10 часа вечерта до разсъмване.
Отмененото от астрономията съзвездие Стенен квадрант, на което е кръстен метеорният дъжд Квадрантиди, се вижда добре над главата на Воловар и има формата на древния астрономически уред.
Планетите в Слънчевата система през януари
Вечер – Уран в съзвездие Риби и Нептун в съзвездие Водолей;
Нощем – Юпитер в съзвездие Лъв;
Сутрин – Венера (!) в съзвездие Везни (до 2 януари), в съзвездие Скорпион (до 5 януари), в съзвездие Змиеносец (до 20 януари), след това в съзвездие Стрелец; Марс в съзвездие Дева (до 17 януари), в съзвездие Везни (до 20 януари), и Сатурн в съзвездие Змиеносец.
Венера се движи в една посока със Слънцето по съзвездие Скорпион, като на 5 януари ще премине в съзвездие Змиеносец, а на 20 януари – в съзвездие Стрелец. Планетата се наблюдава (като най-ярката звезда) сутрин в югоизточната част на небето в продължение на два часа. Венера може да се види с невъоръжено око дори през деня, а в телескоп може да се види бял овал без детайли.
Марс се наблюдава близо до сутринта над южния хоризонт. В първата половина на месеца планетата ще се движи по съзвездие Дева и откриването ѝ на небето може да стане с ориентиране по най-ярката звезда на това съзвездие – Спика. Планетата ще се наблюдава около 6 часа на нощното и утринното небе над югоизточния и южния хоризонт. На 4 януари 2016 година в 5:30 часа българско време ще може да се видят Марс, старата Луна и Спика, които ще се подредят в редица на небосвода.
Юпитер ще се вижда добре нощем в югоизточната част на небето в съзвездие Дева. Планетата през януари ще се намира високо над хоризонта, дискът ѝ ще може да се разгледа в бинокъл или телескоп. Настъпва поредният благоприятен период на видимост на Юпитер. Дискът на планетата е различим дори в бинокъл, а в неголям телескоп на повърхността му добре се виждат ивиците и други детайли. Четирите му големи спътника се виждат с бинокъл, а с телескоп могат да се наблюдават сенки от спътниците на диска на планетата.
Сатурн се появява невисоко над хоризонта преди разсъмване и се движи в една посока със Слънцето по съзвездие Змиеносец. Можете да наблюдавате „властелина на пръстените“ на фона на зората югоизточно над хоризонта, а видимостта на планетата към края на месеца ще се увеличи от час и половина до три часа. В неголям телескоп може да се наблюдават пръстените и спътникът Титан, както и някои други ярки спътници. На 9 януари 2016 година в 6:00 часа българско време ще настъпи съединение на Венера и Сатурн. Разстоянието между небесните тела ще бъде само 5 ъглови минути.
Уран се наблюдава вечер в съзвездие Риби. Уран, който се върти на „хълбок“, лесно се открива с помощта на бинокъл и карта, а за разглеждането на неговия диск ще помогнат 80 мм телескоп с увеличение над 80 пъти и прозрачно небе. С невъоръжено око планетата може да се види в периодите на новолуние на тъмно чисто небе и такава възможност се представя в първата половина на месеца.
Нептун се движи в една посока със Слънцето по съзвездие Водолей. Планетата може да се наблюдава вечер в югозападната част на небето невисоко над хоризонта. За неговото намиране от полза ще бъдат бинокъл и звездна карта. Дискът на Нептун е различим в телескоп 100 мм с над 100-кратно увеличение при прозрачно небе.
