На 20 август, четвъртък, фотографът Джон Ашли е запечатал слънчево петно, растящо върху повърхността на нашето светило.
В този ден над щата Монтана (САЩ) небето било замъглено от дима на горските пожари, но по думите на Ашли това му позволило по-добре да разгледа слънчевите петна.
За няколко дни петното AR2403 се увеличило по размери повече от четири пъти. Диаметърът му превишава 90 000 километра.
След това, на 21 август, петното AR2403 произвело първото за 45 дни изригване от клас М. Изхвърлянето на ултравиолетово лъчение довело до йонизация на горните слоеве на атмосферата на Земята, което на свой ред предизвикало незначителни проблеми в предаването на кратковълнови радиосигнали над западната част на Тихия океан.
Айфелова кула и девойка
Няколко дни преди това професионалният фотограф и астрофотограф Горан Странд от Швеция е публикувал снимка от Слънцето, на която мнозина успели да разгледат Айфеловата кула на повърхността на звездата. 
Безспорно не става дума за копие на прочутата забележителност във френската столица, а за необичаен протуберанс, причудливо огънал магнитното поле на Слънцето в характерната за Айфеловата кула форма. Фотографът успял да запечата това слънчево явление от двора на своя дом в Йостершунд с помощта на слънчев телескоп.
„Този голям протуберанс веднага привлече вниманието ми. Дори през моя 50-милиметров телескоп това беше красиво зрелище. Настройвайки своя по-голям слънчев телескоп, аз мислех как изглежда този протуберанс и че ми напомня на Айфеловата кула в Париж“, разказал авторът на необичайната снимка пред Discovery News.
С помощта на по-големия, 80-милиметров слънчев телескоп, включен към специална камера, Горан Странд направил хиляди снимки и като обработил най-добрите 300 от тях, създал завладяващ портрет на необичайния протуберанс.
© Philippe Tosi | Spaceweather.com
Публикувайки получената снимка, астрофотографът е добавил и изображение на Земята, за да демонстрира размера на протуберанса. По приблизителни оценки той се протяга на височина, приблизително равна на седем диаметъра на Земята.
Подобна снимка е направил на 17 август и астрофотографът Филип Тоси от Франция. Колкото и да е странно, французинът съзрял в протуберанса не кула, а фигурата на млада жена.
Физика на явлението
Протуберансите (от нем. – protuberanzen, от лат. protubero — „открояване“, „раздуване“) са плътни кондензации на сравнително студено (в сравнение със слънчевата корона) вещество, което се издига и задържа над повърхността на Слънцето от магнитното поле.
Коронално изхвърляне на маса. © NASA Goddard Space Flight Center
Протуберансите представляват влакнести и издължени структури, подобни на нишки и концентрации на плазма в най-различни форми. Те се движат постоянно и се класифицират по морфологичен или динамичен признак. По външен вид, скорост и особености на движението на веществото протуберансите се класифицират по следния начин:
Спокойни протуберанси. Веществото се движи бавно, формата също се променя бавно. Времето на съществуване на такъв протуберанс може да е седмици или месеци. Наблюдават се във всички хелиографски ширини. Възникват близо до групи слънчеви петна, намиращи се на късни стадии на развитие, или далече от тях. Кинетичната им температура е 15 000°.
Активни протуберанси. Потоците вещество се движат от протуберанса към фотосферата и от един протуберанс към друг с доста голяма скорост. Кинетична температура – 25 000°. Много спокойни протуберанси стават активни за период от десетки минути до няколко дни, а след това изчезват или се превръщат в еруптивни протуберанси.
Еруптивни, или изригващи протуберанси. По външен вид напомнят огромни фонтани. „Фонтаните“ достигат височина до 1,7 млн. км над повърхността на Слънцето. Концентрацията вещество се движи бързо, „изригвайки“ със скорост стотици километри в час. Очертанията също се променят доста бързо. С увеличаване на височината протуберансът отслабва и се разсейва. В някои протуберанси се наблюдават резки изменения на скоростта на движение на отделни концентрации. Еруптивните протуберанси са непродължителни.
Коронални, или примковидни протуберанси. Възникват над хромосферата във вид на неголеми облаци. С времето неголемите облаци се сливат в един голям облак. Големият облак изпуска надолу (към хромосферата) отделни потоци (струи) светещо вещество. Съществуват в продължение на няколко часа.
Големи протуберанси и енергични коронални изхвърляния се наблюдават рядко. Честотата на тяхната поява, както и честотата на поява на слънчеви петна и други активни явления се увеличава с приближаването на максимума на слънчевия цикъл (продължителността на един слънчев цикъл е 11 години).
Според формата и характера на движение на материя протуберансите се делят на три типа.
