Археолози от Новосибирския университет и техни френски колеги са открили доказателства, че скалните изображения в алтайското плато Укок може да са направени преди 10 000 години, съобщава ТАСС, като се позовава на Лидия Зоткина, секретар на лабораторията „Мултидисциплинарни изследвания на първобитното изкуство на Евразия“ към НГУ.
„Паметникът за наскално изкуство „Калгутински рудник“ (платото Укок) се явява уникално, тъй като на него са представени изображения (петроглифи), което вероятно се отнасят към най-древната епоха – палеолита. Изображенията от този пласт имат голямо сходство с най-ярките примери за първобитно пещерно изкуство в Европа, Урал и Монголия и в същото време тези изображения нямат аналог на територията на руския Алтай“, казва Зоткина.
© НГУ
По време на съвместната експедиция специалистите се опитали да установят дали се отнасят изображенията на платото Укок към палеолита, или са направени по-късно, но по някакви причини притежават архаични черти.
Екипът геоморфолози успели да установят, че преди 10 000 години на платото вече не е имало ледник, което косвено доказва, че петроглифите може да се отнасят към този период, допълва изследователката.
© НГУ
Трасологичната експертиза на свой ред показва, че преди нанасянето на изображенията повърхността за тях е била подготвяна, като е изстъргвана с камък. Това не е фиксирано на други петроглифи и получените данни позволяват на археолозите да говорят, че хипотезата за палеолитен произход на изображенията на платото Укок поне не е опровергана, добавя тя.
Според Зоткина в резултат на проведената работа ще бъде подготвена серия статии, а за следващата година са планирани нови изследвания с участието на чуждестранни колеги.
В състава на експедицията на лабораторията влезли изследователи от френските университети в Бордо, Савоя, както и Академията на науките и Министерството на културата на Франция. Сред тях били специалисти в областта на геоморфологията и трасологията.
Платото Укок. © НГУ
Платото Укок се смята за най-сакралното място на Алтай и е свещено за тюркоезичните народи. То е включено в Световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Тук може да се видят кургани и петроглифи, каменни скулптури и дървета с вързани на тях ленти.
През 1993 година тук е открита мумия, станала известна като „алтайската принцеса“ или „принцесата на Укок“. Част от населението на Република Алтай първоначално протестирала срещу предаването на мумията за изследване от учените и изисквала тя да се върне на мястото, където е открита.
До септември 2012 година мумията се намирала в Музея за история и култура на народите на Сибир и Далечния изток към Института за археология и етнография на Сибирския РАН. На 20 септември 2012 мумията била предадена за съхранение в реконструирания Национален музей на Република Алтай.
Учените нееднократно са казвали, че мумията не се явява никаква принцеса и принадлежи на друга етническа група, а не на алтайците. Това, че така я наричат, е плод на съвременно творчество. Но тези твърдения по никакъв начин не повлияли на желанието на алтайците да виждат мумия „на своя земя“.
