Манията за строителство е доста известно „психическо отклонение“, от което са страдали многобройни презадоволени ексцентрици от миналото. Един от тях бил Джон Фулер (да не се бърка с Ричард Бъкминстър Фулър), който се прославил с това, че построил истинска египетска пирамида във Великобритания.
Джон Фулер, по прякор Лудия Джак (1757−1834) имал добри земи в района на с. Брайтлинг (Източен Съсекс, Англия) и с огромно удоволствие строил на своите територии всичко, което му желаела душата.
Захарната глава
Най-известната история за Фулер звучи така. Веднъж той спорил с приятел, че от къщата му отлично се вижда камбанарията на църквата „Свети Егидий“ в съседното село Далингтън. Основната част от църквата била построена през XVII век, но кулата останала от по-стария строеж от XV век. Спорът се разгорял доста далече от дома на Фулер, в Лондон, и приятелите се разбрали да проверят твърдението по-късно – невярващият обещал да дойде на гости.
Ето го и предмета на спора:
Като се върнал у дома, Фулер открил, че греши – камбанарията не се виждала отникъде в къщата му. Тогава, без да му мисли много, той наел работник и наредил да се построи кула в непосредствена близост до дома му. Получило се зданието с името Sugar Loaf („Захарната глава“, ако може така да се каже), тъй като по форма то напомняло на конусите, в които в онези времена се продавала захар.
Sugar Loaf бил построен в 20-те години на XIX век, а като архитект Фулер наел не кого да е, а сър Робърт Смърк, автор на фасадата на Британския музей. Чак до 30-те години сградата се използвала за жилище от различни хора (при диаметър на основата само 4,57 метра), вътре имало дървени платформи, образуващи втори етаж. След това кулата била изоставена, а през 1961 година я раставрирали за привличане на туристи.
Но Захарната глава била само едно от архитектурните безумства на господин Фулер.
Пирамидата
Най-много от всичко на света Джак Фулер искал да бъде погребан в пирамида. Но средства за пълноценна пирамида не му достигали, въпреки неговото богатство, затова през 1811 г., повече от 20 години преди смъртта си, той наредил да построят мавзолей във формата на пирамида в двора на местната църква „Свети Тома Кентърбърийски“.
Чак до 1982 година местните разказвали легенда, че Фулер, в съответствие със завещанието му, бил погребан седнал на маса, на която били сервирани вино и пиле. Но през 1982 година мавзолеят бил отворен за изследователски цели и станало ясно, че това е обикновена гробница със саркофаг.
Интересното е, че църквата първоначално не дала разрешение за строителството на грандиозна гробница сред скромните паметници. Но Фулер знаел как да я подкупи – той обещал (и изпълнил обещанието си) да построи хубава стена около гробището. В стената били направени два входа – главна врата с решетка и малка вратичка от обратната страна, която водела към неговата къща. Той искал във всеки удобен момент да може да иде и да се разходи из гробището.
Кулата
В края на 20-те години Фулер издигнал във владенията си още едно безполезно съоръжение – декоративна кула с височина 10,6 метра. Кулата била кръгла, с дървени греди, и за нея се разнасяли много легенди.
Според най-популярната от тях Фулер построил кулата, за да наблюдава от нея строителството на железницата. Проблемът бил в това, че железницата стигнала до тези места чак в края на XIX век – 60 години след смъртта на Фулер.
Така че никой не знае защо всъщност я е построил. От нея няма особена гледка, освен към полето. Може и него да е гледал на стари години.
Обелискът
В края на първото десетилетие на XIX век Фулер наредил да се вдигне 20-метров обелиск на хълма. Просто обелиск – без всякакви надписи и пояснения. Ексцентрикът така и не казал защо му е притрябвал, макар че едни разказвали, че била в памет на битката при Трафалгар (в нейна чест из Англия има множество обелиски), а други, че е в чест на победата над Наполеон през 1815-а.
През 1985 г. обелискът бил подновен и укрепен.
Още малко
А ето и още едно произведение на Фулер – край гората стърчи 3,6-метрова колона, увенчана с оръдия и котви. Просто му се приискало.
Но той строял и по-логични неща – вила (през 1803 година), обсерватория (в Брайтлинг има обсерватория, завършена през 1818 година, работа на Робърт Смърк), беседка ротонда (също работа на Смърк).
При цялата си ексцентричност Фулер бил доста известен политически деец. От 1780 до 1784 и след това от 1801 до 1812 г. той бил член на Британския Парламент от Саутхемптън и от Съсекс. Също така той бил голям меценат – с негови средства живял и работил прочутият физик Майкъл Фарадей, например.
Той отделял и огромни пари за Кралския институт на Лондон, оборудвал ийстбърнските плажове (много популярни в Англия) и купил известният замък Боудиъм, за да го спаси от разруха.
А сега Брайтлинг е туристическа дестинация – бившите владения на Джон Фулер са станали исторически парк с оригинална история.
