„Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.“ Така е казал Айнщайн и този прочут афоризъм е станал повод за безкрайни спорове между вярващи и невярващи – и двата лагера се опитват да обявят този велик учен към своите привърженици.
Но едно писмо на Айнщайн вероятно може да реши този спор или поне да провокира нови дискусии за възгледите на учения.
Писмото, което от 60 години се съхранява в частни колекции, ще бъде продадено на търг от аукционна къща Profiles in History в Лос Анджелис заедно с 26 други лични писма на Айнщайн.
Аукционната къща е успяла да събере една от най-големите колекции на великия физик. Съдържанието на едно от тях, изглежда, не оставя съмнения, че физикът не е споделял религиозните вярвания, като ги е смятал за „детински суеверия“.
Айнщайн е написал това писмо на 3 януари 1954 година на философа Ерик Гуткинд, който му изпратил екземпляр от книгата си „Изберете живота: Библейски призив към бунт“. Година по-късно писмото било продадено на аукцион и оттогава се съхранява в частни колекции.
В писмото Айнщайн казва: „Думата бог за мен е само проява и продукт на човешките слабости, а Библията е повод за почтени, но все пак примитивни легенди, които се явяват доста детински. Никаква, дори най-изтънчената интерпретация, не може да промени това.“
Айнщайн, който е евреин по произход, навремето отхвърлил предложението да стане втори президент на Израел, също е отхвърлял и представата за това, че евреите са богоизбран народ.
„За мен юдаизмът, както и всички други религии, е въплъщение на най-детински суеверия. А еврейският народ, към който съм щастлив да принадлежа, с манталитета на който усещам дълбоко родство, няма за мен някакви други качества, отличаващи го от всички други народи. Съдейки по моя опит, евреите не са по-добри от другите хора, макар от злокачествени тумори да ги защитава липсата на власт. В останалото не мога да видя в тях нищо, което да свидетелства за тяхната „избраност“.
Айнщайн е известен преди всичко със своята теория на относителността и прочутото уравнение E=mc2, което описва съотношението между масата и енергията, но възгледите му за религията отдавна предизвикват спорове.
Родителите му не се отличавали с религиозност, но той посещавал католическо начално училище и едновременно изучавал юдаизъм при частен учител. Това послужило като повод по-късно Айнщайн да нарече своето детство „религиозен рай“, когато той спазвал предписанията на религията – например не ядял свинско. Но това не продължило дълго и към 12-годишна възраст Айнщайн вече започнал да оспорва истинността на много библейски истории.
„В резултат последва положително фанатична [оргия] свободомислие, на което се наложи убеждението, че държавата мами младежта, специално въвеждайки я в заблуда; това впечатление ме разубеди“, пише той по-късно.
В последните години от живота си Айнщайн споменавал за „космическо религиозно чувство“, което пронизвало научната му работа и му служело за опора. През 1954-та, година преди смъртта му, той говорел за желанието си да „усети Вселената като единно космическо цяло“. Той също обичал да използва цветисти метафори с религиозно съдържание – например през 1926 година обявил, че „Бог не играе на зарове“, говорейки за неопределеността в квантовата механика.
За отношението на Айнщайн към Бога съществуват редица митове в двата противоположни лагера. И все пак позицията му и до днес не може лесно да се сведе към стереотипи.
„Както и други велики учени, той не се е вмествал в рамките, в които са се опитвали да го поставят спорещите, обсъждащи този проблем от гледна точка на масовата аудитория“ отбелязва Джон Брук, един от водещите „айнщайноведи“ от Оксфордския университет.
„Например очевидно е, че той е питаел уважение към религиозните ценности, които се смятат за свещени в юдейската и християнската традиция (…) Но неговото разбиране за религия е било доста по-изтънчено, отколкото обикновения смисъл, влаган в тази дума.“
Специалистът подчертава, че макар Айнщайн да е отхвърлял религията в нейното общоприето разбиране, той се е възмущавал, когато проповедниците на атеизма си присвоявали негови идеи. Великият учен се дразнел, че не им достига смирение.
Очаква се на търга всяко от писмата на Айнщайн да бъде продадено между 5 и 40 хил. долара, като общата сума може да достигне 1 млн. долара.
