Богатият на въглерод материал, който автоматичната междупланетна станция MESSENGER е разгледала в последните месеци на своята работа на орбитата на Меркурий, може да представлява останки от древна кора от графит.
Присъствието на такава кора обяснява защо повърхността на планетата изглежда необичайно тъмна. Новата хипотеза е изложена от авторите в сп. Nature Geoscience.
Повърхността на Меркурий е по-тъмна от тази на Луната. Но желязото (този метал се смята за главно затъмняващо вещество на лишените от атмосфера небесни тела) на Луната е значително повече. Някои учени смятат, че основен затъмнител на най-близката до Слънцето планета се явява въглеродът, но оставаше неясно дали той винаги е присъствал на Меркурий, или са го донесли метеорити.
Патрик Пепловски (Patrick Peplowski) и неговите колеги са изучили данните за най-тъмните участъци на Меркурий, които MESSENGER е направил в края на своята мисия. Връзката между богатия на въглерод материал и големите кратери еднозначно сочи на местния произход на веществото – той се е криел в дълбините на кората, а след това е излязъл към повърхността след удар на метеорити.
Според учените фрагменти от тъмното вещество представляват останки от древната въглеродна кора. Тя се е образувала, когато в древния магмен океан е кристализирал графит, който след това се е придвижил към повърхността. Макар че последвалите вулканични изригвания и други геоложки процеси са „затъмнили“ първоначалната кора, част от нейното вещество е изиграла важна роля в затъмнението на повърхността на Меркурий.
Меркурий се явява най-малката и най-леката планета от Слънчевата система. Той е по-лек и малък от Земята около 20 пъти, а средната му плътност е приблизително същата, както и на Земята. Годината на планетата продължава около 88 дни. Меркурий няма спътници и силно разредена атмосфера и по физически характеристики напомня на Луната.
Сондата MESSENGER е изпратена в космоса на 3 август 2004 година от космодрума в Кейп Канаверал с ракета носител Delta II. Апаратът се е озовал на орбита на Меркурий на 18 март 2011 година. Оттогава той е изминал разстояние повече от 7,9 милиарда километра, което включва 15 оборота около Слънцето, три – около Меркурий, две – около Венера, и едно – около Земята, преди да попадне на орбита около най-близката до Слънцето планета.
