Плоска Вселена без гравитация проектирала нашата

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Едновременно с нашата съществуват и други вселени с повече или по-малко измерения, а всички несъответствия във физичните теории могат да се припишат на това, че нашата Вселена е холограма.

Това зашеметяващо заявление, изречено през 1997 година, принадлежи на аржентинския физик-теоретик Хуан Малдасена, привърженик на теорията на струните и квантовата гравитация. Наскоро съобщихме за изследване на Малдасена, в което той свързва феномена червееви дупки и квантовото заплитане чрез холографския принцип.

Въпросната теория, както и описаната по-долу, са опити математически да се обединят квантовата физика и теорията на относителността, тоест да се направи стъпка към така наречената теория на всичко.

Според хипотезата на Малдасена гравитацията възниква в безкрайно тънки, вибриращи струни, а това означава, че тя може да се разглежда от гледна точка на съвременните квантови теории. Тези струни (които заменят частиците), съществуващи в девет пространствени и едно времево измерение, може да са обикновена холограма – проекция, идваща от другата Вселена. Вселената източник трябва да има по-малко измерения и в нея гравитацията изобщо не действа.

Част от научната общественост приема топло хипотезата на Малдасена, тъй като теоретично тя описва всички ефекти с прости и вече известни причини. Но все пак хипотезата има нужда от здрави математически доказателства.

Да потвърди „холографската хипотеза”, се заел екип японски физици начело с Йошифуми Хиякутаке от университета в Ибараки. Учените са публикували две статии – за квантовите черни дупки и за паралелните вселени.

В едната статия Хиякутаке изчислява вътрешната енергия на черната дупка, положението на нейния хоризонт на събитията, нейната ентропия и много други свойства на обекта, предсказани от теорията на струните. Изследователите са отчели и ефектите, предизвикани от т.нар. виртуални частици, които периодично се появяват в пространството.

Другата статия разказва за изчисленията на вътрешната енергия на безгравитационна Вселена, имаща по-малко измерения и явяваща се източник на холограмата, каквато се явява нашата Вселена. Двете изследвания идеално се вписват в модела на Малдасена.

„Струва ми се, че изчисленията са направени абсолютно вярно”, казва авторът на хипотезата, който не взел участие в работата на японците.

За съжаление няма възможност идеята да се провери експериментално – учените дори си нямат идея какво могат да направят, за да потвърдят съществуването на безгравитационна Вселена, съществуваща паралелно с нашата. Но те смятат, че математическите изчисления вече са убедително потвърждение на теорията.

Малдасена отбелязва, че нито един от моделите за вселени, изучавани от Хиякутаке и колегите му не прилича на нашата собствена.

„Космосът с черни дупки съществува в десет измерения, осем от които образуват осемизмерна сфера. Паралелната безгравитационна Вселена има само едно измерение и нейните многобройни квантови частици повече приличат на идеални пружини или хармонични осцилатори, прикрепени един към друг”, пояснява Малдасена.

И все пак на пръв поглед толкова различни вселени, от които нашата е проекция, в математическите модели се оказват практически идентични. Това означава, че всички гравитационни ефекти, наблюдавани днес в Космоса и в обикновения живот, може бъдат обяснени с квантова теория за паралелна плоска и бегравитационна Вселена.

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори