Под повърхността на най-големия спътник на Плутон – Харон, някога може да е съществувал топъл океан, в който е имало условия за зараждането на живот. До този извод са стигнали учени от НАСА.
За съществуването на океан на спътника на Плутон сочат изследвания на неговата орбита. „Сравнявайки новите данни за Харон с предишни наблюдения, може да се каже, че най-добре формата на неговата орбита се обяснява от възможно наличие в миналото на океан под повърхността, за което свидетелства ексцентрицитетът на орбитата“ разказва Алиса Роден от Центъра за космически полети „Годард“.
Ексцентричността (овалната форма) на орбитата според Роден може да е породена от силни приливи на спътника на Плутон, в резултат на което на неговата повърхност, покрита с лед, са се появили пукнатини. Те на свой ред могат да сочат за наличието в миналото на силни подземни течения, а тяхната температура може да е била достатъчно висока за съществуването на живот.
„В зависимост от това как се е развивала орбитата на Харон, особено ако тя е преминала през фаза на висок ексцентрицитет, за определен период от време течната вода може да се е намирала на повърхността на спътника“, отбелязва Роден.
Течната вода, както напомнят изследователите, е едно от необходимите условия за зараждането на живот. Заедно с това на живите организми им е необходим източник на енергия и наличието на такива вещества като въглерод, азот и фосфор. Дали ги е имало на Харон, учените още не знаят.
Разстоянието между планетата джудже Плутон и спътника му Харон е 19 570 километра, което е 20 пъти по-малко от разстоянието между Земята и луната. Диаметърът на Плутон е 2390 километра, а на Харон – 1212 километра.
Наскоро американските астрономи установиха в резултат на компютърно моделиране, че системата Плутон–Харон има свързана атмосфера.
Учените моделирали движението на азотните молекули в условията на горните слоеве на атмосферата на Плутон и стигнали до извода, че нейната температура е значително по-висока, отколкото се смяташе по-рано, а дебелината е около три пъти по-голяма. Това може да е причина част от азотните молекули да преминават от повърхността на Плутон върху Харон.
През 80-те години на ХХ век изследователите смятали, че Плутон и Харон обменят газове, но допускали, че атмосферата на Плутон съдържа повече метан и че газът с относително висока скорост се преточва на Харон. За разлика от метана азотът е значително по-тежък и затова може да изтича от атмосферата на Плутон по-бавно.
След една година корабът на НАСА „Нови хоризонти“ ще премине покрай системата на Плутон. В продължение на девет дни апаратът ще събира информация за повърхността на обектите. Така учените ще имат възможност да проверят модела си.
