Политиците с по-широки лица са по-податливи на корупция?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

PAFF_091218_corruptfaces-609x419
Ивайло Красимиров

Серия от проучвания, проведени от изследователи от Калифорнийския технологичен институт показват, че когато видят снимки на политици, с които не са запознати, хората могат да направят сравнително добри преценки дали тези политици се поддават на корупция.

Хората могат да направят тази преценка дори без да знаят нищо за политиците или кариерата им. И нещото, което изглежда, че повлиява тяхната оценка най-силно е, колко широко е лицето на политика.

Индивидите, които правят тези преценки, постигат малко по-добър резултат в разпознаването на корумпирани политици, отколкото ако правят това като случайно предположение (въпреки че разликата е статистически значима). Решенията обаче стават много по-точни, когато се правят от група хора.

Широчината на лицето – технически, съотношението на ширината към височината на лицето – е анализирана в предишни изследвания, и е показала корелация с агресивното поведение при мъжете. Това означава, че мъжете с по-широки лица имат по-голяма тенденция да бъдат агресивни и заплашващи към другите, отколкото мъжете с по-издължени лица. Изследванията също така показват, че хората с широко лице са възприемани от другите като по-застрашителни от тези с по-издължени лица.

Новото проучване на Калифорнийския институт е първото, което показва, че наблюдателите имат умение да избират корумпирани политици въз основа само на снимка и че наблюдателите възприемат политиците с по-широки лица като по-лесно поддаващи се на корупция.

„Няма съмнение, че хората създават първите си впечатления от друг човек на базата на това, което виждат в неговото лице. Например в сайтовете за запознанства хората често отхвърлят потенциалните индивиди на базата на снимки, без дори да четат профила им“, казва Чуджун Лин, изследовател, съавтор на проучването.

Важно е обаче да се отбележи, че изследователите не твърдят, че политиците, които изглеждат лесно поддаващи се на корупция, по своята същност са по-корумпирани от тези, които изглеждат по-честни.

Техните изследвания показват връзка между външния вид и корупцията, но според тях за това може да има много обяснения. Една възможност е, че ако лицето на политика е възприемано като нечестно, политикът може да получи предложение за подкуп по-често. Друга възможност е, че изглеждащите като по-лесно поддаващи се на корупция политици, не са по-корумпирани от „честните“ си колеги, но поради външния си вид, те са по-често подозирани, разследвани и осъждани за корупция.

„Ако съдебното жури решава дали даден политик е виновен или не, много често външният му вид може да създаде негативно впечатление, което може да повлияе на решението на журито“, казва Лин, който добавя, че „чистите“ политици, използвани в проучването всъщност може и реално да не са „чисти“. Може би просто не са били хванати“.

Проучването, което се появява в списанието Psychological Science, се състои от четири части.

Част 1: Изследователите събират снимки на 72 американски политици, които са заемали длъжност на федерално ниво. Половината от тях са били осъдени за корупция, а другата половина са имали чисти досиета. За да има равнопоставеност всички включени политици са били мъже от бялата раса. Всички снимки са били черно-бели; с един и същ размер; като са представлявали фронтален, усмихнат портрет. Изображенията са били представени в случаен ред на 100 доброволци, които са помолени да оценят всеки политик за това колко корумпиран, нечестен, егоистичен, надежден и щедър изглежда.

Част 2: Втората част от проучването повтаря като цяло част 1, но използва снимки на 80 политици, избрани за държавни и местни служби в Калифорния. Половината са нарушили Закона за политическа реформа в Калифорния – закон, който регламентира финансирането на кампаниите, лобирането и конфликтите на интереси на политиците, а другата половина има чисто съдебно досие. Както и преди, данните показват, че доброволците могат сравнително точно да диференцират корумпираните политици от чистите политици почти в 70% от случаите.

Част 3: Третата част от изследването използва изображенията от част 1, но доброволците е трябвало да преценят политиците по нов набор от критерии: корумпираност, агресивност, мъжественост, компетентност и амбициозност. Данните от това проучване показват, че само изводите свързани с нечестност, егоизъм, агресивност, щедрост и надеждност, са диференцирали корумпираните политици от чистите политици в предсказанията на участващите в изследването. Изводите за компетентност, амбициозност или мъжественост не са били толкова точни.

Част 4а: В четвъртата част на изследването учените са анализирали кои структури на лицата на политиците, доброволците са свързвали с нечестност и корупция. Лицата се характеризират с осем мерки, които описват неща, като разстоянието между очите, размера на скулите, дължината на носа и ширината на лицето. Сравнявайки данните от тези мерки срещу направените от доброволците преценки и реалните доказателства за корупционни присъди, изследователите установяват, че политиците с по-високи стойности на лицевата ширина са по-склонни да бъдат възприемани като корумпирани.

Част 4б: В този експеримент учените са имали за цел да проверят дали ширината на лицето наистина е характерна за отрицателните възприятия за даден политик. Изследователите са събрали снимки на 150 политици и са ги манипулирали дигитално във вариант с широко лице и във вариант с издължено лица. 450-те получени снимки, включително 150-те непроменени оригинали, са били показани на 100-те участници, които, както и в предходните проучвания, са били попитани да оценяват всеки образ колко корумпиран, според тях е политикът. И отново, ширината на лицето е направила разликата. Доброволците са преценили, че версиите на политиците с широки лица са по-подозрителни от тези, които са с издължени лица.

„Тези открития повдигат много интересни въпроси за бъдещи изследвания“, казва Лин. „Например, какъв е основният механизъм на корелация между възприеманата предполагаема корупция и реалните политически досиета, открити в нашето изследване? Дали наистина политиците, които изглеждат по-податливи на корупция е по-вероятно да бъдат подозирани, разследвани и дори осъдени?“

Констатациите могат да накарат един човек да се чуди защо все пак корумпираните политици се избират, ако хората могат да кажат, че са корумпирани, просто като ги погледнат. Според съавтора на изследването Ралф Адолфс, професор по психология, неврология и биология, много повече от простото възприемане на лицето в крайна сметка определя как чувстваме един човек.

„В реалния свят не виждате само снимка на политик, виждате ги да говорят и да се движат“, казва Адолфс. „Лицето им може да определи първото ви впечатление, но има и други фактори, които идват постепенно и могат да заличат първоначалното чувство“.

Преди да проведе това проучване, екипът е изследвал как характеристиките на лицата на политиците влияе на техния успех в изборите при различните култури.

Учените планират да продължат изследването си върху преценките на хората въз основа на структурите на лицето. Следващият им проект кани доброволци да оценяват хората от всички сфери на живота по 100 различни характеристики, като например благополучие, смирение и здравословно състояние, на базата на техните лица.

Изследването е публикувано в списание Psychological Science.

Категории на статиите:
Психология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори