При думата „феромон” някои си представят насекоми, други – реклами на дезодоранти, „повишаващи сексуалната привлекателност”. Всъщност, ако говорим за насекоми, то обонятелните сигнални молекули при тях са един от основните начини за общуване. И макар че другите животни също използват феромони, очевидно при насекомите тази система е особено развита.
Смята се, че човешкото обоняние е доста слабо, но феромонови сигнали имаме и ние, просто невинаги осъзнаваме, че сме получили обонятелна информация – тя действа на мозъка, без да ни сигнализира. И обикновено, когато става дума за човешки феромони, се обсъжда именно тяхното влияние върху сексуалното поведение, върху специфичните отношения между мъжете и жените.
Оказва се, че феромоните при хората работят не само между жени и мъже, но и между мъже и мъже. Не, не е това, което е възможно да сте си помислили – става дума само за чувството за приятелство и щедростта към отсрещния човек, лишени от всякакви сексуални намеци.
Пааво Хуовяла и Маркус Рантала от университета в Турку (Финландия) провели следния опит: няколко десетки мъже на възраст 25 години играли по двойки игра, в която трябвало да си поделят 10 евро. Единият казвал как ще се поделят парите, а вторият или се съгласявал, или не. Всеки от участниците получавал възможност да предложи свой вариант на подялба.
След първата част на играта следвала втора, когато на играчите давали да помиришат миризмата на мая – или миризмата на андростадиенон, примесена с мая. Андростадиенонът се смята за един от феромоните, съдържащи се в мъжката пот. За да не почувстват миризмата на феромона съзнателно, той бил смесван с маята. След това младите хора отново сядали да играят.
Както пишат изследователите в PLoS ONE, тези, на които давали да помиришат феромона, предлагали на партньора си по-голяма сума (около пет евро), докато другите, на които било дадено да помиришат само мая, предлагали по-малка сума (около 3 евро). Реакцията зависела още и от нивото на тестостерон – ако този хормон в човека бил повишен, той по-силно реагирал на феромона.
Иначе казано, тестостеронът заедно с мъжкия феромон засилвал чувството на приятелство, укрепвал така да се каже взаимопомощта и подкрепата.
Още в зората на човечеството, когато оцеляването зависело от колективните действия и изобщо от стабилността на социалните връзки, такъв химичен начин на обединяване на мъжете вероятно е играл голяма роля в еволюцията на обществото. Впрочем кой казва, че в наше време това не е актуално? Напълно е възможно ефективната работа на футболните отбори на игрището да зависи от това, колко силно се потят (тоест отделят феромона) футболистите.
Някои скептици се съмняват, че в реални ситуации нещата стоят точно така, както в експеримента. Първо, изследователите са използвали високи концентрации на феромона, а в действителност тялото отделя много по-малко. Второ, действието на феромона може да зависи от контекста, тоест добре би било да се провери реакцията на мъжете към андростадиенона в условията например на футболен мач или напрегната работа в офиса.
Източник: ScienceNOW
