В продължение на няколко месеца, предшестващи перихелия на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, учените от мисията „Розета“ са станали свидетели на зрелищни и бързи изменения, случили се на повърхността на кометата в областта Имхотеп, става ясно от ново изследване.
От самия момент на своето пристигане към кометата 67P през август 2014 г. „Розета“ е наблюдавала ръста на активността на кометата, нагрявана от приближаването към Слънцето. Общият ръст на мощността на потоците газ и прах бил съпровождан от резки изхвърляния на струи вещество няколко седмици преди и след достигането на перихелия – най-близката до Слънцето точка от орбитата на опашатата гостенка – което се състоя на 13 август 2015.
Но през юни 2015 г., само два месеца преди перихелия, учените започнали да забелязват необичайни изменения, протичащи с повърхността на ядрото. Тези изменения се наблюдавали в областта Имхотеп – регион, в който доминират равнини, изпъстрени както с малки зрънца прах, така и с големи камъни. Тази област от повърхността е разположена върху по-големия ѝ сегмент.
„Първата лястовица“ на неочакваните изменения на повърхността е станала появата на нова форма на релефа с почти кръгла форма в областта Имхотеп, както се вижда на снимката, направена с помощта на камерата OSIRIS на 3 юни. Направените по-късно през юни снимки демонстрирали, че това геоложко новообразувание расте по размери, а към нето се добавя още една нова форма на релеф, която също има форма на почти правилен кръг. Към 2 юли тези структури достигнали диаметър около 220 и 140 метра и към тях се добавила още една нова релефна форма.
ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA
Към момента, когато била направена последната снимка, използвана в това изследване, а именно на 11 юли, всичките три геоложки образуваания се слели в една голяма област, а освен това към тях се добавили още две нови образувания.
Учените обясняват бързата скорост на нарастване на новите форми с изпарение на летливи компоненти от повърхността на кометата, което води до бързо разрушаване на заобикалящите богатите на летливи компоненти области.
Пак в качеството на работна хипотеза изследователите предлагат версия, според която бързият ръст на новите повърхностни форми може да е свързан с кристализация на аморфен воден лед и като следствие – дестабилизация на заключените в нея газови клатрати.
