Учените от университета на Уитуотърсранд, Йоханесбург, са открили в Южна Африка останки от влечуго, което според изследователите се явява прародител на съвременните костенурки.
Влечугото, наречено Eunotosaurus africanus, е живяло преди 260 млн. години. Според палеонтолозите това е най-ранният известен клон от еволюционното дърво на костенурките.
Специалистите открили добре съхранени кости на черепа на Eunotosaurus. С компютърна томография учените изследвали вътрешната структура на черепа на измрелите влечуги.
Анализът показал, че Eunotosaurus africanus е имала два прозореца в черепа, позволяващи на челюстните мускули да се разтягат и свиват по време на дъвченето на храна. Такива влечуги се наричат диапсиди. Към тази група се отнасят гущери, змии, крокодили, а също и птиците.
Съвременните костенурки са анапсиди и при тях липсват такива прозорци в черепа. Изследването на останките от Eunotosaurus позволило на учените да предположат, че предците на костенурките са имали по-бърза челюст в сравнение с живеещите днес костенурки.
