На пръв поглед между делфините и прилепите няма нищо общо. Освен техните суперспособности – двата вида ловуват и се ориентират в пространството с помощта на ехолокация.
През 2010 г. изследователи от университета „Куин Мери” в Лондон открили в двете неродствени групи общ ехолокационен белтък. Последни изследвания сочат, че тази способност е възникнала независимо във всяка група бозайници от една и съща генетична мутация.
Учените предполагат, че понякога еволюцията поражда нови признаци чрез еднаква последователност на стъпките, но в най-различни животни. В изследванията се говори още, че в генома на животните е скрита конвергентна еволюция, което потенциално усложнява задачата по разшифровка на някои еволюционни взаимоотношения между организмите.
Поясняваме: Природата често демонстрира на учените параметрите на конвергентната еволюция, в която далечни един от друг организми притежават подобни навици или черти. Да речем птиците, прилепите и насекомите имат крила. Може да се предположи, че те са ги получили от един общ прародител, но не е така. Прекалено далечни са тези три групи на еволюционното дърво (затова и крилата им са различни). Биолозите смятат, че независимо от това сходните черти са „написани” на генетично ниво.
Ехолокацията е признак, характерен за два вида прилепи и зъбати китове, както и за повечето видове делфини. До неотдавна учените смятаха, че различните гени са надарили всяко от тези животни с ехолокация и че съответните белтъци може да се изменят безкраен брой пъти и да поемат нови функции.
В новото изследване биолозите начело със Стивън Росистър и Джо Паркър описват събрания от тях голям набор данни за конвергентната еволюция. Те изучили 2326 гена, които присъстват при 22 бозайника, включително шест вида прилепи и бутилконоси делфини.
Учените открили „следи от конвергенция” почти в 200 области на генома при прилепите и делфините. Най-често по аналогичен начин при различните видове се развивали гените на ехолокацията и слуха. Някои гени, необходими на животните за нормална работа на зрението, били също сред тези, които се развивали по подобен начин.
Какво е участието на тези гени в ехолокацията и други функции на организма, учените тепърва ще изясняват.
В предишни изследвания учените са открили доста по-малко примери на гени, илюстриращи конвергентната еволюция по различни признаци. Според Паркър това се дължи на факта, че преди никой не е изучавал геномите изцяло.
Изследването на учените е първото по изучаване на конвергенцията на ниво белтъчна последователност на генома и за явно сходни фенотипове.
Източник: Nature
