Хранителните добавки, съдържащи живи бактерии – пробиотици, могат да стопят коремните мазнини, твърдят учени от университета на Манитоба (Канада), които провели изследване по поръчка на компанията Micropharma.
Пробиотиците, или активните бактериални култури, са способни да променят екологията на бактериите, населяващи човешкия храносмилателен тракт. Тези полезни бактерии могат да подобрят състоянието при депресия, да облекчат проблемите със стомаха и дори да се борят със синузита. Тъй като предишни изследвания показали, че стомашната бактерия влияе на това как организмът абсорбира калориите от храната, Питър Джоунс и колегите му се заели да проверят въздействат ли бактериите върху намаляването на теглото.
В експеримента участвали 28 доброволци със затлъстяване, които ежедневно трябвало да изяждат порция кисело мляко. На половината от участниците в млякото била добавяна или бактерията Lactobacillus fermentum, или Lactobacillus amylovorus. Цялата храна, употребявана от участниците по време на експериментите, била представяна на изследователите – това било необходимо, за да се изолира ефектът на бактериите.
След месец и половина станало ясно, че тези, които се хранели с кисело мляко с бактерия L. fermentum, загубили 3% от тлъстините, а получилите L. amylovorus – 4% в сравнение с показателите в началото на изследването. Голяма част от загубените тлъстини се падала на коремните отлагания, които често са отговорни за развитието на сърдечни заболявания.
Според специалистите бактериите намаляван количеството мазнини в организма и пречат на стомаха да абсорбира „мазните” калории. Черният дроб изработва особени химикали – жлъчни соли, които се смесват с мазнините и помагат в тяхната преработка. Така разрушаването на тези соли от бактериите води до слабо усвояване на мазнините. Забележителното е, че за разлика от други средства за отслабване пробиотиците не предизвикват неприятни странични ефекти.
Поради краткото наблюдаване на участниците учените не могат да кажат ще се върнат ли с времето свалените килограми.
Източник: LiveScience
