Скорошни открития на екзопланети карат учените да си задават въпроса познават ли всички подобни на тези планети обекти в нашата собствена Слънчева система?
Съобщението за откриването на екзопланетата Алфа Центавър Bb е свидетелство колко далече са се придвижили методите за откриване на обекти в последните няколко десетилетия.
С новата находка общият брой потвърдени екзопланети (или извънслънчеви планети), достигна цифрата 825. Но успешното търсене на планети в нашата Слънчева система е приключило с две събития от далечното минало – края на XVIII век, когато е открит Уран, и почти сто години по-късно откриването на Нептун.
Идеята за съществуването на още една планета, наричана Планетата Х, вдъхновила астрономите да продължат търсенето за още 100 години напред – това било истински лов, пълен с изненади и нови обрати.
Всъщност ловът за Планетата Х започва през 1781 г., когато британският астроном сър Уилям Хершел изучавал звездите в съзвездието Телец и забелязал, че една от тях била неясна или затъмнена. Няколко дни по-късно тя, изглежда, променила положението си – ученият стигнал до заключението, че това била комета. По-късни изследвания показали, че това е истинска планета – Уран, седмата в нашата Слънчева система, далеч зад орбитата на Сатурн.
Последващи наблюдения на движението на Уран разкрили орбита, която, изглежда, се намирала под влиянието на друг, още по-отдалечен планетарен обект. Математиците, анализиращи данните, предсказали местоположението на осмата планета, преди тя фактически да бъде открита. През 1846 г. официално е обявено за визуалното потвърждение на съществуването на Нептун.
Използвайки същите методи, които им позволили да изучат орбиталните особености на Уран и Нептун, изследователите открили, че на двете планети оказва влияние гравитационната сила на друг неизвестен обект. Търсенето на девета планета започнало и то било оглавено от американския астроном Пърсивал Лоуел, който идентифицирал възможните кандидати.
И после станали девет
Едва няколко години след смъртта на Лоуел, през 1930 г., Плутон е идентифициран от Клайд Томбо. Оттогава планетата е смятана за деветия и последен член на семейството на Слънчевата система.
Но откриването през 1978 г. на спътника на Плутон – Харон – възражда спора за Планетата Х.
Посредством точни измервания на орбитата на Харон била изведена масата на Плутон. В крайна сметка наблюденията показали, че деветата планета вероятно не въздейства на орбитите на Уран и Нептун.
След известно време имало още един изблик на интерес към Планетата Х, но той бил кратък, тъй като в хода на изследвания на Нептун от „Вояджър 2” през 1989 г. е установено, че масата на планетата е по-малка, отколкото се смятало. Астрономите разбрали, че най-отдалечените „ледени планети” гиганти се държат така, както трябва, а орбиталните пертурбации са свързани с грешки при наблюденията. Изглежда, митът за Планетата Х най-сетне умрял.
Поясът на Кайпер
Това вероятно е било и краят на сагата за Планетата Х, но неотдавнашни изследвания на пояса на Кайпер (област от ледени тела, разположени в отдалечените краища на Слънчевата система, отвъд орбитата на Нептун) предполагат, че някакво необяснимо гравитационно влияние все пак съществува.
Би било логично да се предположи, че милиони ледени скалисти отломки постепенно ще съкращават дистанцията до Слънцето, но на разстояние 48 астрономически единици те внезапно засядат в т.нар. пояс на Кайпер.
Възможно е Планетата Х да е отговорна за тази странна неочаквана особеност на външния край на Слънчевата система… а може и да не е.
Вижте още:
Космическите кораби „Вояджър” и „Пионер”, които за своите изследвания надникнаха и отвъд пределите на Слънчевата система, не са открили планети, които биха могли да са възможна причина за формирането на пояса. Но учените смятат, че възможностите на тези космически кораби са много ограничени. Така или иначе много астрономи досега не оставят надеждата да открият загадъчната Планета Х.
Източник: КМ
