Прогноза за утре: Неизвестност

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Известният футуролог Иън Пиърсън.© Futurizon
Известният футуролог Иън Пиърсън.
© Futurizon
Антония Михайлова

Човечеството напомня на слепец, движещ се по улица с бясно движение, която се именува научно-технически прогрес.

В древността бъдещето се предсказвало от жреци, в Средновековието – от астролози, пророци, влъхви, гадатели, вещици и медиуми…

Днес с прогнози се занимават сериозни учени. Но резултатите както и преди са плачевни.

„Светът през 2000 г.“ – така са нарекли своята книга немските автори Хаген Байнхауер и Ернст Шмаке, излязла през 1970 г. и оглавила международните прогнози. Подборът бил строг и все пак в повечето случаи авторите, както показало времето, сбъркали.

„Самолет за 1000 пътници, който ще лети със скорост, 10 пъти превишаваща скоростта на звука.“ Електромобилите ще изместят своите събратя с бензинови и дизелови двигатели. До 80–85% от жителите на планетата ще станат граждани. Видеотелефонът ще бъде универсално средство за връзка. Вестниците ще намалеят до минимум, тъй като ще бъдат доставяни на абонати по телевизията, при това безплатно…

Всичко това и много други неща не са се сбъднали не само през 2000 г., но и в сегашната 2015-а.

С други думи, човечеството напомня на слепец, движещ се по улица с бясно движение, наречена научно-технически прогрес.

Пророците

Впрочем слепците все пак имали кучета водачи. Леонардо да Винчи няколко столетия преди появата на хеликоптера, парашута, танка ги е създал на чертежи. Жул Верн разказал в романите си за принципите на устройствата и работата на изкуствените спътници и управляемите ракети с реактивни двигатели повече от половин век преди успешния им старт. Алексей Толстой в „Хиперболоидът на инженер Гарин“ е писал за лазера няколко десетилетия преди изобретяването на този „вълшебен лъч“.

Но може би най-известният прорицател в световната история е Артър Кларк. Независимо дали нашите внуци ще четат научнофантастичните му романи, няма съмнение, че и за нашите правнуци той ще остане велик ясновидец.

През 1962 г. излиза книгата на Кларк „Профили на бъдещето“, в която авторът назовава не само редица големи научно-технически постижения чак до 2100 година, но и посочва приблизителните дати на откритията.

Много неща са се сбъднали – създадени са космически лаборатории, човекът е кацнал на Луната, космически апарати са извършили меко кацане на други планети от Слънчевата система, появила се е световна библиотека (интернет)…

Пак Артър Кларк предсказва спътниците за връзка, които ще се намират на геостационарна орбита на Земята (на Запад и досега я наричат „орбита на Кларк“), компютъра, факса, автоматичния превод, клонирането на човека и много други.

Излиза, че предвиждането в науката и техниката все пак е възможно? Точно така, възможно, но не повече. Независимо от постоянното усъвършенстване на методиките, в които са задействани суперкомпютри, нови постижения на математиката, системен анализ и прочие научни дисциплини, с усилия се сбъдват 50–60 процента от научните прогнози.

Уравнение с неизвестни

Бъдещето се вижда в гъста мъгла за футуролозите. Но причините за тази мъгла са им съвършено ясни.

Първо, животът е толкова многообразен, че е невъзможно да отгатнеш всички странности на бъдещите изменения. През 1872 г. англичаните, провеждайки комплексно изследване на лондонския транспорт, направили ужасяващ извод: към средата на ХХ век броят на пътническите впрягове ще се увеличи толкова, че улиците на Лондон ще се покрият с петметров слой от конски тор. Днес тази прогноза буди усмивка, но в доавтомобилната епоха на лондончани не им било до смях.

Още по-катастрофално било предсказанието на Томас Малтус. Английският икономист в края на XVIII век изчислил, че населението на Земята ще расте в геометрична прогресия, докато средствата за съществуване – само в аритметична, а това значи, че за да се избегне масова гладна смърт на земляните, трябва да се регулира раждаемостта.

Съветските идеолози заклеймили Малтус и дори го нарекли фашист, макар че всъщност той просто не е успял да предвиди развитието на агрономията, селското стопанство и възникването на генетиката.

Второ, научно-техническите открития в повечето случаи са абсолютно непредсказуеми, още повече техните перспективи. Фактически това е уравнение, изцяло съставено от неизвестни.

Александър Флеминг е забравил да измие лабораторна чашка и скоро открил на дъното ѝ плесен – пеницилин. Антоан Бекерел, сънувайки фотографски плаки в шкафа с образци от различни руди, открил радиоактивността.

Джеймс Уотсън и Франсис Крик станали чудаци, а един от колегите им ги нарекъл „клоуни от цирка“. Но именно двамата, виждайки веднъж материалите от рентгенографските изследвания на Морис Уилкинс, казват: „Ако ни провърви, търсената структура ще се окаже спирала, тъй като всяка друга конфигурация би била много по-сложна.“

Така била открита структурата на генетичния материал, донесла Нобелова награда. А Дмитрий Менделеев, както знаят дори децата, е сънувал периодичната таблица.

Но как може да се предвидят случайностите, шеговитите пророчества и озаренията във вид на съновидения?! Тук са безсилни и най-изтънчените методи, и най-съвършените компютри.

И все пак опитът на пророците от миналото спира малцина. Хората толкова много искат да надникнат в бъдещето, или поне с едното око. Ето, и главният научен съветник на НАСА Елън Стофан е от тях. Наскоро тя заяви, че още в близките 10–20 години ще бъдат открити признаци на извънземен живот, а след 20–30 години ще бъдат получени неопровержими доказателства ма неговото съществуване.

Когато става дума за живот на ниво бактерии, това е напълно възможно. Но за по-сложни форми на живот е същата химера, както намерението на италианския неврохирург Серджо Канаверо да трансплантира човешка глава.

За повишението на КПД на научните прогнози мечтаят мнозина. Правителствата на различни страни, ръководителите на финансови, иновационни и промишлени структури, военни… Това би помогнало по-осмислено и ефективно да се планира бъдещето, да се икономисат много средства, време и човешки ресурси.

Самите учени в отговор се смеят: да се постави творчество в пророкуването на бизнес плановете, е невъзможно. Да, изследванията – основно поради високата стойност на уникалното оборудване – стават все по-скъпи. А тяхната резултатност остава приблизително същата, както е била във времената, когато лабораторното оборудване се е ограничавало с примитивни колби и газови горелки.

Някои проекти се налага да се осъществяват съвместно с големи международни корпорации или дори от няколко държави. Но друг начин няма.

Тези страни, които не могат, не искат или не разбират, че разходите за наука в съвременното общество са задължителни, така или иначе след това плащат, но много по-скъпо – или се възползват от чужди разработки, или се опитват да наваксат собственото си изоставане в научно-техническия прогрес.

——————–

Футурологията като наука е започнала да се развива през 60-те години. Но самата дума е измислена още през 1943 г. от социолога Осип Флехтхайм, емигрирал от нацистка Германия в САЩ.

Прогностика (от гр. „прогнозис“ – предвиждане, предсказание) – научна дисциплина, призвана да изучава законите и методите за съставяне на прогнози.

Article Categories:
Футурология

Comments are closed.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори