Проксима Центавър – най-близката до нас звезда – става много по-интересна

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Художествена импресия на поясите от прах около Проксима Центавър (ESO/M. Kornmesser)
Художествена импресия на поясите от прах около Проксима Центавър (ESO/M. Kornmesser)
Ивайло Красимиров

Астрономите съобщиха, че са открили пръстен от студен космически прах, заобикалящ най-близката звезда на нашата Слънчева система – червеното джудже Проксима Центавър.

Това откритие означава, че звездата, в чиято орбита е и домът на най-близката подобна на Земята планета, открита едва миналата година, може да има много по-сложна планетарна система, отколкото предполагахме досега.

Използвайки данни от обсерваторията АЛМА в Чили, екип от изследователи открива слабата светлина на нещо, което изглежда като пояс прах около Проксима Центавър, на няколкостотин милиона километра от звездата.

Праховият пояс, който вероятно е съставен от парчета скали и лед, се оценява като изключително студен при около -230 ° С (-382 F), толкова студен, колкото ледения пояс на Кайпер в нашата собствена Слънчева система.

Тъй като космическите пояси обикновено са остатъци от акреционния диск на материала, който се върти около звездата и формира планети, това означава, че там може да има повече планети, отколкото сме видели досега.

„Прахът около Проксима е важен, защото […] това е първият признак за наличието на сложна планетарна система, а не само на една планета, около звездата“, казва водещият изследовател, астрономът Гилем Англада от Институт по астрофизика на Андалусия (IAA), Испания.

И според екипа, данните показват, че може да има още един, дори по-студен пояс на прах десет пъти по-далеч от звездата.

Екипът е изобразил всички сигнали, които е открил, в не-мащабна скица на това, как може да изглежда системата на Проксима Центавър (по-долу). И учените са особено развълнувани от нещо, забелязано на разстояние от 1,6 астрономически звена от звездата.

not-to-scale-sketch-of-possible-planetary-system

„Един вълнуващ алтернативен сценарий е, че източникът проследява пръстен от прах, заобикалящ все още неизследвана гигантска планета, която се движи в орбита около (прогнозирано) разстояние от 1,6 астрономически единици“, пише екипът в доклада. Това е „неизвестният източник“, означен като номер 3 в скицата по-горе.

Въпреки че настоящите дългосрочни данни от наблюдението на Проксима Центавър не разкриха сигнали за такава планета, изследователите все още не са изключили такава възможност.

„Допълнителни наблюдения се предприемат, за да потвърдят или изключат тази интригуваща възможност“, заключават те.

Досега имаме само потвърждение за една планета в системата на Проксима Центавър. През август 2016 г. учени от ESO най-накрая потвърдиха съществуването на планетата Проксима Б, предизвиквайки вълнение, тъй като тя е най-близката до нас екзопланета в така наречената обитаема зона на друга звезда.

Само два месеца по-късно нови изчисления разкриха, че Проксима Б може действително да има течна вода и тънка, газообразна атмосфера – и двете добри предпоставки от гледна точка на потенциала за наличие на живот.

След това по-рано тази година научихме, че въпреки относително ниската температура на Проксима Центавър – това, че е червено джудже и всичко останало – произтичащите от нея звездни ветрове биха направили Проксима Б доста грозно място, тъй като космическото влияние вероятно е ерозирало атмосферата и повърхността до ниво на „мъртъв свят“.

Но най-новите проучвания за потенциалната обитаемост на планетата отново твърдят, че при определени условия Проксима Б би могла да бъде истински рай с вода и атмосфера.

Вероятно няма да знаем със сигурност, докато космически кораб не стигне до там, за да събере повече данни, но сега, когато знаем, че Проксима Центавър е домакин на тези завладяващи пръстени и дори на други планети, ние сме по-любопитни от всякога за междузвездната проучвателна екскурзия.

„Този резултат подсказва, че Проксима Центавър може да има система от множество планети с богата история на взаимодействия, които са довели до образуването на пояс от прах“, казва Англада.

Междувременно изследователите отбелязват, че непрекъснато наблюдавайки нашите съседи, ние получаваме по-добро разбиране за раждането на нашата собствена Слънчева система.

„В комбинация с изследването на протопланетарни дискове около младите звезди, много от детайлите на процесите, довели до образуването на Земята и Слънчевата система преди около 4,6 милиарда години, ще бъдат разкрити“, казва астрономът Педро Амадо, част от екипа на IAA.

„Това, което виждаме сега, е само предястието в сравнение с това, което идва!“

Изследването се очаква да се появи в „Astrophysical Journal Letters“, а sciencealert.com публикува копието преди печат.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори