Биолози от Московския държавен университет и други страни са провели необичаен експеримент, в рамките на който показали, че първичната супа – създадена в лаборатория течност, напомняща по състав съдържанието на първичния океан на Земята – е способна да поддържа живота на съвременните бактерии, става ясно от статия, публикувана в сп. Scientific Reports.
В средата на 50-те години на миналия век американските биохимици Стенли Милър и Харолд Юри експериментално проверили и потвърдили истинността на абиогенетичната хипотеза за зараждане на живота, чиито основи били формулирани от руския биолог Александър Опарин през 1922 г.
Милър и Юри се опитали да създадат аминокиселини от прости съединения – като вода, амоняк, въглероден диоксид и метан, пресъздавайки условията, царували на ранната Земя. За тази цел те нагрели първичния бульон с тези вещества и пропускали парите през колба, в която имало поставени електроди, а след това го охлаждали. След известно време в този „сироп“ започвали да се появяват аминокиселини.
Както разказват Алберт Лебедев от Московския държавен университет и колегите му, първите опити да се използва тази „супа“ по предназначение – за поддържане на живота на бактерии – завършили изключително неуспешно, тъй като съдържащите се в тях цианиди и редица други вещества я направили изключително токсична за съвременните микроби.
Авторите на статията установили, че това се случвало, тъй като микробите нямали време да се приспособят към живота в радикално нова за тях среда. Те проверили така ли е наистина, като се опитали да научат обикновена Escherichia coli първо да живее в среда, където присъстват главните компоненти на „първичната супа“, а след това –и в пълноценен бульон на Опарин.
Опростената експериментална колба от опита на Милър–Юри. © JoVE—The Journal of Visualized Experiments
След няколкостотин поколения, по думите на Лебедев и колегите му, бактериите се приспособили към живота в подобни условия и се научили да живеят и да се размножават в чистата първична супа на Земята, без да загиват от цианидите и прочие токсични съединения.
Успешното завършване на този експеримент, както смятат учените, показва, че първичният океан на нашата планета е бил „ядлив“ за първите микроорганизми, които са се появили в него преди 3–3,5 милиарда години.
От друга страна, неговата „ядливост“ също така потенциално увеличава шансовете, че животът може да е донесен на Земята отвън. Ако първичният океан на Земята наистина е приличал на бульона на Опарин, то „космическите бактерии“, попаднали на планетата заедно с астероидите, биха получили практически неограничен източник на храна, позволяващ им да се закрепят на новата планета, заключават Лебедев и сие.
