Подобната на Земята Проксима Б е най-близката до нас планета, която учените считат за потенциално обитаема. Астрономите вярват, че на Проксима Б има масивен океан и газова атмосфера, перфектни за наличие на живот.
Сега учени са създали космически апарат с размерите на сапун, чиито външни мерки са само няколко сантиметра и с тегло едва 100 грама, който би могъл да проучи Проксима Б. Малката сонда ще използва енергията на нашето Слънце за ускорение и след като стигне до Алфа Центавър ще забави ход чрез енергията на радиацията на тамошното слънце.
Проксима Б е планета в звездната система Алфа Центавър на разстояние от около 4,25 светлинни години от Земята. Орбитата на планетата е в т.нар. потенциално обитаема зона на най-близката до нашето Слънце звезда Проксима Центавър. Астрономите смятат, че масата на планетата е от порядъка на 1,3 пъти земната маса.
Усилията на учените са насочени към разработването на сонда, която може да развие достатъчно голяма скорост, за да достигне дотам и след това да може да намали. Сега д-р Рене Хелер от Института Макс Планк и компютърният специалист Михаел Хипке показват, че това може да се направи.
Техният космически апарат трябва да използва радиацията и гравитацията от звездите в системата Алфа Центавър, за да може да намали скоростта. Тяхната сонда, твърдят те, може да намали достатъчно, за да изследва Проксима Б за извънземен живот.
Сондата ще бъде задвижвана от фотонно „платно“ с размер 100 хиляди квадратни метра, което съответства на площта на 14 професионални футболни терена. Радиацията от Слънцето трябва да закара апарата до Алфа Центавър. Когато сондата достигне максималната си скорост от 14 милиона метра в секунда, платното ще се прибере.
Пътувайки с тази скорост, миниатюрната сонда би стигнала до Проксима Б за 95 години. „Междузвездното пътуване до системата Алфа Центавър би трябвало да се случи със скорост, колкото може по-голяма, за да може апаратът да пътува по-малко от 1000 или по-добре, по-малко от 100 години“, казва Хелер пред Gizmodo.
“При такава скорост обаче, светлинното „платно“ ще се нуждае от екстремно високи стойности енергия, за да може да забави сондата при достигане орбита на Проксима Б.” Според д-р Хелер, зареждане на космическия апарат с гориво за намаляване на скоростта не би решило проблема. „Ако корабът има необходимото гориво на борда, би бил твърде тежък“.
Това ограничение именно поставя учените в невъзможност да решат задачата – как да се стигне до Проксима Б в приемливо за стандартите на човешкия живот време, като същевременно се осъществи кацане на планетата.
Всяка сонда, която просто прелети покрай планетата, както Нови Хоризонти прелетя покрай Плутон, няма да успее да направи значими изследвания. Хелер и Хипке обаче твърдят, че са успели да решат уравнението.
„Открихме метод да забавим апарата като използваме енергията на целевата звезда в крайната точка на дестинацията“, казва Хелер. „Използваме енергията на частиците звездна светлина, за да забавим платното. Така няма да е необходимо гориво на борда.“
Учените предлагат сондата отново да разпъне „платното“ си, когато пристигне в системата Алфа Центавър и да използва радиацията от звездите, за да намали скоростта. Колкото повече сондата приближава, толкова по-силна ще е радиацията. Хелер и Хипке изчисляват, че сондата трябва да стигне на разстояние от около 4 милиона километра от звездата в центъра на системата – Алфа Центавър А.
Ако успее да стигне дотам, сондата ще бъде хваната в орбита на звездата и ще може да осъществи изследователска мисия до Проксима Б и други планети в системата.
Все още има много нерешени технически детайли, така че космическият апарат остава на теория засега. Може да се окаже, че са необходими едно или две десетилетия, за да се построи такъв апарат и нужното светлинно „платно“, признава самият Хелер. Но той и колегата му са оптимисти за бъдещето на проекта.
Изследваната планета от учените сега се проявява от нейните творци. Истина е че има данни близки до тези на земята, но нейното оформяне ще завърши след още около 1 000 000 планетно земни години. Заселването й което ще започне след това ще продължи около 500 000 000 планетно земни години. Какво ще даде на науката и на човек такова изследване. Живота в безпределността е много по бавен от колкото на човек на планетата Земя. С уважение на труда научените и изразходваните планетни други ресурси.
ИлмороПавел – П.Н.
Прочетох всичките ти коментари в сайта.Теорията ти е безкрайно интересна.Откъде черпиш информация,би ли споделил заглавията на книгите.смяташ ли да напишеш книга.какво мислиш за еволюцията.
Това е задача с толкова много неизвестни, че към момента звучи абсурдно. Като се започне от там как такова огромно платно ще се рапъва и прибира само?! Нека хипотетично да кажем, че се разпъне добре и полети в космоса, приемаме че напуска слънчевата ни система и преминава през пояса на Кайпер и навлиза в облака на Оорт. Облака е гигантски астероиден пояс пълен с астероиди, парчета лед, много от кометите идват от там. Това огромно платно дали ще излезе читаво от този астероиден пояс? Все пак този Облак е 1 светлинна година, това е една четвърт от цялото разтояние, което трябва да измине „сапунерката“ в относително опасна среда. Приемаме, че се справя и с това, но незнам как ще достигнат скорост с която тази сапунерка да стигне Алфа Центавър за 100г., но тъй като говорим хипотетично ще приемем, че и в това успяваме. И след 100 години навлизаме в системата Алфа Центавър, платното трябва да се отвори, за да намали скороста. Колко от вас вярват, че механиката на машина би проработила след 100 години пътуване и би разпънала такова огромно платно? Приемаме и тази хипотеза, всичко проработва, но ще са нужни серия маневри, за да се намали скороста, да се позиционира планетата, да се прелети до нея и да се кацне. А как можеш да управляваш космически кораб от растояние, 4,5 светлинни години? За да получиш позицията му ще са нужни четири години и половина, след което ще са нужни още толкова, за да му зададеш курс. това са 9 години за маневра. При положение, че сапунерката ще е без гориво и двигатели и ще разчита на инерцията на платно, тоест ще са нужни доста бързи маневри, което не знам как ще се случва при такава бавна комуникация. И накрая дори да успеем с това, ние виждаме, че преди няколко месеца, европейския марсоход не можа да кацне на Марс и се разби а тука дори не знаем каква планета ни очаква, нямаме представа за повърхноста. Кацане на сляпо. И дори и в това да успеем, много ме съмнява че всички уреди на борда ще проработят след 100 а може би и доста повече години, за да направят снимки или други изследвания.