Когато Оумуамуа беше забелязан от астрономите за първи път, обектът беше на много далечно разстояние и се приближаваше към Слънчевата система. Тогава учените смятаха, че това е комета.
На втори поглед, по-отблизо, Оумуамуа заприлича на астероид и класификацията му беше променена. Сега обаче, международен екип учени прави допълнителни изследвания и в крайна сметка отново се появяват елементи, характерни за комета.
Разликата между комета и астероид идва от материала, който ги съставлява. Кометите са от лед, който също освобождава частици прах и скала. Кометите в нашата Слънчева система са формирани далеч от Слънцето, където ледът не може да бъде разтопен.
Когато орбитата на комета наближи Слънцето, топлината изпарява част от леда – процес, при който се освобождават още повече части прах и скала, заключени в леда и това формира „опашката“, с която са известни кометите.
Астероидът от друга страна е съставен от камък, прах и метал. Те могат да стигнат по-близо до Слънцето, без да се свият и да изгорят.
Оумуамуа не показа никоя от характеристиките, които се асоциират с кометите. Цветът е червеникав, а и около обекта няма прах. Това е индикация, че е съставен от здрава скала и метал, получили „загар“ от слънчевата радиация, без съдържание на вода или лед.
Екип учени, водени от астронома Алан Фитцсимонс от Queen’s University Белфаст съставен от изследователи от САЩ, Великобритания, Канада, Тайван и Чили, е използвал спектроскопия за анализ на начина, по който Оумуамуа отразява слънчевата светлина – неговото албедо – и е открил, че то е подобно на ледените малки планети във външната част на Слънчевата система, които имат суха кора около ледено ядро.
Тази мантия би могла да е предпазила ядрото, когато Оумуамуа е преминал покрай слънцето на разстояние от едва 37 милиона километра на 9 септември 2017г.
„Открихме, че повърхността на Оумуамуа е подобна на тази на малки тела в Слънчевата система, които са покрити с богати на въглерод ледове, но чиято структура е модифицирана под влиянието на космическите лъчи,“ казва Фитцсимонс.
„Открихме също, че дебелата половин метър обвивка от богат на органични вещества материал би могла да е предпазила от изпаряване приличащия на комета богат на лед интериор на обекта, докато е преминавал покрай Слънцето, въпреки че е бил нагрят до температура над 300 градуса по Целзий.“
Това вече е наблюдавано при много стари комети: с течение на времето космическата радиация изпарява богатия на въглерод леден повърхностен слой на обекта, а материалът, който остава отгоре е органичен остатък с червеникав оттенък. Това е ситуацията и при Оумуамуа, смятат учените.
И тъй като Оумуамуа е много подобен на обекти в нашата Слънчева система, екипът смята, че е доказателство, че други слънчеви системи съдържат обекти, подобни на тези в нашата.
„Открихме, че обектът е подобен на малка планета, с добре „изпечена“ кора, който прилича на най-малките светове във външната част на Слънчевата система, със сиво-червеникава повърхност и е силно издължен, вероятно с размера и формата на небостъргача Геркин в Лондон“, казва Мишел Банистър, астроном от Queen’s University Белфаст, работил върху изследвания на ледени обекти от външната част на Слънчевата система.
„Вълнуващо е, че първият открит интерстеларен обект прилича толкова много на микро свят от нашата домашна система. Това предполага много прилики при формирането на системите около звездите.“
Изследванията около първия (за който знаем) външен посетител в Слънчевата система продължават.
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
