Разгадаха част от Ръкописа на Войнич

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons
Антония Михайлова

Ръкописът на Войнич, известен като „най-загадъчния средновековен ръкопис“, съдържа описание на флората и фауната и е писан на един от езиците на ацтеките.

До този извод са стигнали американският ботаник Артър Такър от университета на Делауеър и IT специалистът Рексфорд Толберт. Изследването им е публикувано в сп. HerbalGram.

Дълго време ръкописът е съхраняван в европейски библиотеки, без да привлича вниманието на изследователите, докато в началото на ХХ век не бил купен от полския антиквар Михаил-Уилфрид Войнич. Книгата във вид на илюстрован кодекс се състои от 240 страници на неизвестен език и е с неизвестна писменост.

Текстът изобилства от картинки. На тях са изобразени странни схеми, вероятно с астрономичен и биологичен характер. Особено забележителен е ботаническият раздел – макар запечатаните растения да не изглеждат необичайни, никой досега не успял да ги разпознае, както и да преведе обясненията към тях.

Авторството на ръкописа е приписвано на Роджър Бейкън и много знаменити алхимици от епохата на Възраждането, а понякога – и на самия Войнич. Дълго време се смяташе, че в ръкописа е използван тайнопис, но след като през 50-те години не успели да го разшифроват дори криптолозите от Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA), мнозина започнали да мислят, че книгата, ако не е късна фалшификация, то не съдържа смислен текст.

През 2013 година учени от Аржентина и Великобритания установили, че текстът е построен по семантичен модел и теоретично може да бъде разшифрован. И вече през януари 2014 г. е публикувана статия, в която учените, изглежда, са успели да направят пробив в разшифровката на старинния текст.

Артър Такър и Рексфорд Талберт решили да започнат не с анализ на самия текст, а с рисунките на растения, поместени в книгата. Както станало ясно, независимо че книгата е изработена в италиански стил, кодексът не е създаден от европеец.

Изводите на изследователите се основават на съпоставянето на рисунките на растения в Ръкописа на Войнич с рисунки от някои флористични кодекси на Новия свят, създадени в средата на XVI – началото на XVII век.

Учените съпоставили например рисунката на растението с плоско коренище, намиращо се на страница 1v в Ръкописа на Войнич, с рисунка на страница 9r от кодекса Cruz-Badianus (най-стария медицински документ от Новия свят, създаден през 1552 г.). На рисунките в сходен стил е изобразено растение, напомнящо поветицата Ipomoea murucoides – и на двете се вижда коренище с шипове и фуниевидни бели цветчета.

Съпоставяне на растенията от кодекса Cruz-Badianus и Ръкописа на Войнич (вдясно).
© Arthur O. Tucker, PhD, and Rexford H. Talbert

Една от първите разпознати рисунки в ръкописа „без съмнение изобразява лист или плод на кактус, най-вероятно Opuntia ficus-indica“. Надписът под рисунката „доста лесно се транслитерира“ в „наштли“, вариант на думата „нохтли“ от ацтекски. Според Такър и Талберт Ръкописът на Войнич може да е създаден през XV век от кръстен представител на образования ацтекски елит, пребиваващ в Европа. Книгата може да е написана на един от многобройните измрели диалекти на ацтекския език науатъл.

Учените успели да определят 37 от 303 представени в ръкописа растения, шест животни и един минерал (болеит). По думите им произходът на тези обекти от такива далечни места като Тексас, Калифорния и Никарагуа сочи, че ръкописът съдържа описание на „ботаническа градина в Централно Мексико“.

Изследователите установили също, че някои от илюстрациите дори имат аналози в известни книги, например в ацтекския травник Libellus de medicinalibus indorum herbis, преведен на латински през 1552 г. от Хуан Бадиано. Първоначално травникът бил написан на езика на ацтеките, но оригиналът бил загубен, както и повечето от ацтекските кодекси – те старателно били унищожавани от европейските колонизатори и проповедници.

Рисунката, която авторите определили като Опунция.

„Учените са извършили революция в интерпретацията на Ръкописа на Войнич“, цитира съобщението на Американския ботанически съвет проф. Жул Жаник от университета Пардю.

„Макар че названията на растенията, както става ясно, са записани на ацтекски език, основният текст остава неразшифрован, но аз не губя оптимизъм“, добавя Жаник.

Лингвисти и криптолози още не са реагирали на откритието на американските ботаници. Досега най-разпространено беше мнението, че Кодексът се е появил в Стария свят, тъй като данните от радиовъглеродния анализ сочат, че той е създаден още преди откриването на Америка от Колумб, между 1404 и 1438 г. Но е възможно тези дати да говорят само за това кога е създаден самият пергамент.

Риби от Ръкописа на Войнич…

…които учените определили като Atractosteus spatula.
© Cymothoa exigua

Много източници отбелязват, че Ръкописът на Войнич е една от главните загадки на съвременната лингвистика, сравнима по сложност с тайните на табличките ронго-ронго от Великденския остров и шифъра Codex Seraphinianus – илюстрирана енциклопедия на фантастичен свят, създадена от италианския дизайнер Луиджи Серафини в края на 70-те години под влияние на Ръкописа на Войнич.

Наскоро специалистът по кодиране Марчелло Монтемуро, въз основа на статистически анализ посочил, че текстът на документа съдържа информационна структура, която е присъща за естествените езици, тоест не е нито безсмислица, нито продукт на кодиране. Според него ръкописът наистина съдържа някакво послание.

Категории на статиите:
Загадки

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори