Хората, диагностицирани с шизофрения, изпитват халюцинации по-често, а причината за това най-вероятно е структурни разлики в ключов регион от мозъка.
Учени от Кеймбриджския университет са открили, че скъсяване на парасингулатния сулкус (PCS) – гънка в предната част на мозъка – е свързано с повишен риск от халюцинации при хора с шизофрения.
Парасингулатния сулкус е от последните структурни гънки, които се развиват в мозъка преди раждането. Може да варира по размери при различните хора. В предишно изследване, проведено от д-р Джон Симънс (Jon Simons) от Кеймбриджския университет, станало ясно, че дължината на сулкуса при здрави хора е свързана с умението да се различава реална от въображаема информация. Този процес се нарича мониторинг на реалността.
В новото изследване, публикувано в сп. Nature Communications, д-р Симънс и колегите му анализирали 153 ЯМР снимки на хора, диагностицирани с шизофрения. Резултатите били сравнени с контролна група. Трудността да се различава между създадена от мозъка информация и такава, която е възприета от външния свят, може да е отговорна за много видове халюцинации, но изследователите искали да разберат дали има връзка между дължината на парасингулатния сулкус и вероятността за халюциниране.
Учените открили, че 1 см скъсяване на на гънката при хора с шизофрения увеличава риска от халюцинации с 20%. Този ефект се наблюдава без значение дали халюцинациите са слухови или визуални.
„Шизофренията е сложен спектър от състояния, които са свързани с много различия в мозъка, затова е трудно да се разбере точната връзка между области в мозъка и наблюдавани симптоми“, казва д-р Симънс. „Чрез сравняване на мозъчните структури на голям брой хора, диагностицирани с шизофрения, без оглед на това дали изпитват халюцинации, бяхме способни да идентифицираме точния регион в мозъка, който е свързан с ключов симптом на психическото разстройство.“
Изследователите смятат, че промени в други региони на мозъка също допринасят за това сложно явление, включително региони, които обработват визуална и слухова информация. При хора, които изпитват халюцинации, тези региони произвеждат изкривени възприятия, които изглеждат истински.
„Смятаме, че парасингулатния сулкус участва в мозъчни мрежи, които помагат за разпознаването на информация, която е създадена в мозъка“, казва д-р Джейн Гарисън (Jane Garrison). „Хората с по-къс сулкус губят умението да определят произхода на информацията.“
