В рамките на споровете за това, кое е първично – материята или разумът, – ДНК може да се разглежда от няколко ъгъла.
Материята е първична. Вашата ДНК определя вашия характер в съчетание с външните влияния или придобитото поведение, което на свой ред също се явява по-скоро проявление на физическата реалност около вас, отколкото действие на личния ви разум.
Разумът е първичен. Вие съзнателно решавате какви черти от характера да активирате чрез гените. Как ще разглеждате живота си и какъв начин на живот ще изберете, влияе на вашата ДНК.
И двете твърдения са верни. Изследвания на ДНК показват колко силна е връзката между материята и разума – вашия разум и организма ви.
Вероятно сте чували термина епигенетика. Това е област, която изучава външното влияние върху генетиката (epi в превод от гръцки означава „отвън“). ДНК се състои от много гени – основни физически единици, отговарящи за предаването на наследствените характеристики. Какви точно гени ще бъдат активирани, зависи от редица фактори – средата, в която живеете, вашето възприятие на средата, начина на живот и жизнения опит на вашите близки предци.
Жизненият опит оставя отпечатък върху гените
Поведенческата епигенетика е открила, че събитията, преживени от хората през жизнения им път, могат да оставят „белези“ върху гените им, а те да се предадат на следващите поколения.
В статия в сп. Discover това е описано по следния начин: „Евреите, чиито прапрадеди и прапрабаби са преживели погромите в Руската империя; китайците, чиито предци са преминали през ужасите на „културната революция“; млади имигранти от Африка, чиито родители са преживели етническите конфликти; хора от всяка националност, които са израснали при родители алкохолици или родители, склонни към насилие – всички те носят у себе си не само спомени… Нашият опит и опитът на нашите предци никъде не изчезва, дори ако е бил забравен. Той става част от нас на молекулярно ниво.“
Всеки опит – както положителен, така и негативен, оставя своята следа. В дадения случай материята влияе върху разума – външните фактори пораждат стрес или обратното – усещане за любов и защитеност. Но състоянието на разума на човека също влияе върху материята – върху неговите гени.
Потомците се намират под влиянието на генетичните „белези“. Но те могат да направят свой избор в живота, който да доведе до определен опит – положителен или отрицателен – и да остави следа върху следващото поколение.
Упражненията влияят върху генетиката
Храната и химичните вещества, които поглъщаме, могат да повлияят на активирането на определени гени. Каролинският институт в Стокхолм е провел изследване, за да изясни имат ли упражненията подобен ефект.
Те открили, че физическите упражнения водят до голям брой изменения в някои части на генома, основно тези, които отговарят за метаболизма, инсулиновата реакция и мускулното здраве.
„Благодарение на тренировките за издръжливост, които са достъпни за повечето хора и не изискват големи финансови разходи, ние можем да предизвикаме промени, влияещи върху работата на нашите гени, да придобием здраве и по-функционални мускули. Това подобрява качеството на нашия живот“, казва Малън Линдхолм от Каролинския институт.
Важна причина за позитивната нагласа
Брус Липтън, биолог, който изучава стволовите клетки, във видеопрезентация на своята книга „Биология на вярата“ обяснява как всяка клетка възприема външните дразнители. Под действието на дразнителите от нейните ядра се подбират отделни гени, необходими за реакция върху дадената външна среда.
Ако отсъства възприятие, ДНК остава неактивна.
„Гените не се активират сами по себе си – казва Липтън. – Ако клетката се изолира от въздействието на външната среда, тя нищо не може да направи. Животът зависи от това, как клетката отговаря на околната среда.“
Освен това от гледна точка на Липтън възприятието на външната среда изпълнява ролята на филтър между реалната околна среда и биологичната реакция за нея.
„Възприятието пренаписва гените – смята Липтън, – позитивните мисли допринасят за растежа или активират свързаните с растежа гени. Негативните мисли (особено страх или неприязън) стимулират реакция на защита – реакция на борба или бягство, която възпрепятства растежа.“
Разумът влияе върху материята във вътреутробното развитие
Липтън и други учени смятат, че съществува връзка между чувствата на майката (любов, страх, щастие или стрес) и физическото развитие на ембриона в нейната утроба.
„Признаването на ролята на околната среда по време на пренаталното развитие във възникването на болестите ни кара да преразгледаме идеята за генетична предразположеност“, казва Липтън.
И отново положителните мисли стимулират растежа, а негативните предизвикват защитна реакция.
В своята книга „Биология на вярата“ Липтън цитира специалиста по пренатално развитие д-р Питър Натаниълс: „Все повече доказателства свидетелстват, че околната среда по време на развитието на плода в утробата на майката е толкова важна (ако не и повече), колкото и гените. Тя програмира нашето бъдещо физическо и биологично здраве.“
Д-р Томас Верни, основател на Асоциацията по пренатална психология и здраве, пише: „Учените стигат до извода, че живият организъм е „динамична система“, способна активно да препрограмира поведението на гените, за да се приспособи към промените във външната среда.“
