Замърсяващите вещества в атмосферата и суровата зима са пробили мащабна дупка в озоновия слой на Земята над Арктика. Метеоролозите се опасяват, че с настъпването на пролетта топлината на Слънцето ще нанесе още един силен удар на озона, съобщава Science News.
В рамките на реализацията на Монреалския протокол от 1989 година са били снижени емисиите на вредните за озона съединения на брома и хлора и разрастващите се над двата полюса озонови дупки са започнали да се затварят. Но химичните съединения изключително бавно се отстраняват от атмосферата, поради което всяка зима над Антарктида се открива нова голяма дупка.
По-рано такова нещо не заплашваше Арктика, но студената зима на 2015–2016 година е допринесла за кондензацията на азотна киселина (преди всичко от естествени източници) и образуването на преливащи в ярки цветове облаци над северните ширини.
Такива облаци катализират химичните реакции, които правят хлора опасен за озона. За образуването на голяма дупка не е достатъчна само ярката слънчева светлина, която през пролетта става значително повече.
Макар че над Арктика опасното явление заплашва само фитопланктона в Северния Ледовит океан, бедните на озон въздушни маси могат да се изместят на юг, към по-населените места. В най-лошия случай жителите на Северна Евразия и Канада могат да прекарат пролетта в ултравиолетово лъчение, характерно за ширината на Южна Калифорния, отбелязват климатолозите.
Озоновият слой задържа парниковите ултравиолетови лъчи в долните слоеве на атмосферата и към повърхността на Земята. Но молекулата на озона е изключително нестабилна и бързо се разпада под влиянието на странични катализатори в горните слоеве на атмосферата.
