Анализ на артефакти и културни паметници на Империята на маите е установил, че съчетанието на религия и политика е изостряло и предизвиквало конфликти още в Античността, когато вярата в свръхестественото, както смятали учените, винаги е укрепвала обществото, а не го е разрушавала, се казва в статия, публикувана в сп. Current Anthropology.
„Не е важно, че днес ние не се придържаме към вярванията на древните индианци на Мезоамерика – в миналото хората са действали, опирайки се на свои религиозни възгледи, и тези действия са имали реални последствия в материалния свят.
Действително си струва да усвоим опита от онова време и да отчитаме каква роля може да играе религията в политическите процеси“, казва Сара Барбър (Sarah Barber) от университета на Централна Флорида в Орландо (САЩ).
Барбър и колегата ѝ Артър Джойс (Arthur Joyce) от университета на Колорадо в Боулдър (САЩ) провели разкопки на територията на щата Оахака в Мексико, където са разположени развалините на цял град държава, съществуваща на територията на бъдещите империи на маите и ацтеките през I и II хилядолетие пр.н.е.
Тези индиански „полиси“, както разказват учените, постоянно враждували помежду си, което пречело на обединението им в една държава, централизация на икономиката и усилване на търговията, а също водело до множество жертви (включително в резултат на жертвоприношения) и социални сътресения.
Според антрополозите техните колеги традиционно разглеждали местните религии като обединяващ фактор – те помагали да се обединят разединените общества на градовете държави и да следват една и съща култура. Барбър и Джойс решили да проверят дали така е било в действителност, като сравнили културни паметници – барелефи, накити, архитектурни елементи – в редица враждуващи, а след това обединили се държави в Оахака и долината на река Рио Верде.
Учените смятали, че главният инструмент на такова религиозно обединение са били традициите за погребване на починалите, които помагали да се обединят обществата на тези градове. Разкопки, проведени от Барбър и Джойс, установили, че това не е било така – всъщност, ако се вярва на археологичните паметници, разпространението на общите религиозни обичаи е довело до мащабен конфликт между жреците и регионалните власти.
Съдейки по рязкото изменение в маниера на погребване и характера на изготвянето на артефактите, това е довело до вълна на поява и разрушаване на държавни и религиозни структури. Например жителите на региона Рио Верде са издигали монументални храмове, които ставали напълно изоставени по-малко от сто години след тяхното построяване. Аналогична съдба очаквала десетки села и градове, построени в този период.
От друга страна, в Оахака ситуацията се развивала различно – тук появата на жречеството и неговият конфликт с местните вождове е изиграло сравнително положителна роля и е станало тласък за създаването на централизирана държава и образуване на регионална империя, стабилизирала обществото на града държава.
Всичко това, както смятат Барбър и Джойс, говори, че религията не е била необходим фактор за обединение на разкъсаните градове в империята на маите и други държави на Мезоамерика, както и в целия древен свят като цяло.
Подобен извод според авторите на статията говори, че и днес следва да се отделя специално внимание на взаимодействието между религията и политиката, като се отчитат появата на „Ислямска държава“ и множеството религиозни конфликти в Близкия изток.
