Риба или месо?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Сompulenta
Сompulenta
Антония Михайлова

Обемът на световното производство на аквакултури – включително риба и мекотели – надмина този на говеждото месо – съответно 64 и 57 млн. тона. Още по-удивително е, че към 2015 г. ние вероятно ще отглеждаме повече риби, миди и др., отколкото ще събираме от дивата природа.

Това означава смяна на отношенията ни с водната среда. Откакто селското стопанство е заменило лова, са минали десетки хиляди години. И чак наскоро сме успели да сторим същото не само на сушата, но и във водата.

Рибните запаси на планетата са изтощени от прекомерна експлоатация, която е достигнала своя пик в следвоенната епоха. Това е довело до намаляването на качеството и количеството. Световният улов е спрял на отметката около 90 млн. тона на година. Тази цифра маскира съществено намаляване на морския улов, който се компенсира с усилен риболов във вътрешните водоеми. Около 15 тона от общия улов (през 1994 г. са били 30 тона) отиват за производството на 5 млн. тона рибено брашно и 1 тон рибено масло (основно се използват дребни мазни риби от рода на аншоа, сардина и хамсия). Около две трети от рибеното брашно и четири пети от маслото отиват за храна на аквакултури.

Тази връзка между риболова в открито море и изкуствено отгледаните риби е много важна. Аквакултурите стабилно растат (средно с 8% на година), докато обемът на риболова постоянно се колебае поради варирането на климата (например в резултат на Южната осцилация) или намаляването на запасите поради прекомерния риболов.

За да се храним и да поддържаме нивото на Омега-3 мастната киселина в организма си, ние бихме могли да модифицираме маслени култури така, че семената им да съдържат повече Омега-3. И в такъв случай бихме могли да допълним храната за рибите, отглеждани в неволя, с това, което дават растенията. Замяната на едното с другото ще позволи да се увеличи количеството на произвежданата риба по отношение на употребяваната.

И риболовът, и рибните ферми оказват сериозно въздействие върху околната среда. Риболовът силно е променил морето. На границата на измиране са много видове китове, риби, миди, които ние смятаме за вкусни. Дънното тралене разрушава дълбоководната среда на обитание, риболовът с динамит нанася вреда на тропическите коралови рифове.

Всичко това остава незабелязано от широката общественост, тъй като водните екосистеми са скрити от нашите очи. Сегашните методи за наблюдение и оценка на числеността на популациите са се появили буквално вчера и това, което се случва сега, се сравнява с това, което е било до съвсем неотдавна. Ако се вярва на останалите сведения, моретата преди двеста години са гъмжели от бозайници и риби в такава степен, каквато никога няма да си представим.

Рибовъдството също не може да се нарече благо за природата. Например огромни площи мангрови гори в тропиците са принесени в жертва на развъждането на скариди. Тези гори укрепват бреговете и защитават крайбрежните води, където се размножават всякакви живи същества. Средата на обитание и биоразнообразие много трудно може да се възстановят, а тяхната загуба предизвиква цяла каскада промени в околната среда, които достигат и до хората.

Развъждането на риба в садки в открито море също е източник на проблеми – рибата може да излезе на свобода и да разнесе паразити и болести. Да добавим към това прекаленото използване на лекарствени средства и химически вещества, замърсяващи водата и морското дъно. За количествена оценка и намаляване на тези проблеми и последствията им ще са необходими значителни усилия, но прогресът не спира – промишлеността расте, а с нея растат и проблемите.

Най-голяма загриженост по повод развъждането на риба във водите на умерения пояс предизвиква разпространението на морски въшки върху дивите и кутивираните представители на семейство сьомгови (сьомга и пъстърва). Например при атлантическата сьомга, заразена с паразити на диви риби, бързо се развиват тежки инфекции, ако незабавно не се пристъпи към лечение.

Струва ли си обаче да скърбим за това, че рибата е надминала кравите? В никакъв случай. Едрият рогат добитък, който се храни със зърнени култури, нанася още по-голяма вреда на околната среда – неговият въглероден отпечатък над 10 пъти превишава този на сьомгата и около 60 пъти – на херингата.

Необходима е диверсификация, смята Кени Блек от Шотландската океанографска асоциация. Сладководните стават по-редки, затова значението на морския живот нараства. Ние трябва да преминем от хищни риби от рода на сьомгата на растителноядни, както и мекотели, иглокожи и морски водорасли. Това ще изисква нови методи за производство, а също промяна в поведението на потребителите. Очевидно, независимо от всички проблеми, аквакултурите са бъдещето на хранителната промишленост.

Източник: The Conversation

Категории на статиите:
Природа

Коментари

  • RaceFormName race. [url=http://quickloannow24.com]loans no credit check[/url] Were committed to helping our customers by being open honest and upfront.

    MiguRormwago 2 октомври 2017 14:51 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори