Мозаечните изображения не само служели за украшение на богатите домове, но и пазели стопаните си от „лоши очи“.
Да пазят от нещастия и от завистливи хора, е била една от задачите на мозайките в Древен Рим.
Така смята международен екип изследователи, който се заел с изучаването на ритуалните и магическите въздействия на римските мозайки.
Писмени източници и археологически данни предоставят много информация за религиозните вярвания на римляните, като ритуални, магически и погребални обреди.
„С това изследване се опитваме да изясним как тези вярвания са представени в римските мозайки по цялата империя – казва Лус Нейра, професор по древна история от Мадридския университет „Карлос Трети“, координатор на екип от 12 учени. Резултатите от тяхното изследване са изложени в книгата „Religiosidad, rituales y prácticas m?gicas en los mosaicos romanos“.
Изследователите подчертават, че мозайките са не само произведение на изкуството, но и първокласни документални източници за изучаване на историята. Мозайки за домовете си са поръчвали най-заможните членове на обществото. Най-разпространените сюжети са свързани с брака и жертвоприношенията или се явяват амулети срещу уроки.
Последните имали апотропичен ефект, тоест били нещо като защитен механизъм, гонещ злите духове. За да се защитят от уроки, древните римляни например прибягвали към изображенията на око, пробито с копие и заобиколено от животни, в някои случаи – от надписи.
Изображенията на митологични персонажи с контрастиращ фалос или други сцени, които трябвало да прогонват и плашат завистливите хора, били поставяни в коридорите на римските домове.
Един от ярките примери е мозайка от остров Кефалония (Йонийски острови, Гърция) – на нея е изобразен човек, който се задушава от завист по дома, който е видял.
Подобни изображения не се явяват особеност на конкретен период от време, той се проследява през цялата история на Римската империя.
„Това е много важно, тъй като те фиксират оцеляването на някои обичаи, произтичащи от езическите представи“, казва Нейра.
