Изследовател от Политехническия институт Ренселър (Ransselaer Polytechnic Institute) в САЩ е задал на три робота обновена версия на класическият „пъзел на мъдреците“ и един от тях е успял да го премине успешно.
В класическия тест един крал извиква тримата най-мъдри мъже в страната и им дава бяла или синя шапка. Всеки може да вижда шапките на другите, но не и собствената си. Също така нямат право да говорят помежду си. Кралят твърди, че поне един носи синя шапка и че няма измама, което значи, че нито един от тримата няма повече информация за другите двама. Тестът щял да бъде успешен ако някой от тримата разбере каква шапка носи.
В тази обновена за изкуствен интелект версия на роботите се дава „хапче“ (което всъщност е потупване по главата). Две от хапчетата (потупванията) занемяват роботите, а едно е плацебо (роботът може да говори). След това Селмер Брингсьорд (Selmer Bringsjord), който е председател на департамента по когнитивни науки в Ренселер, пита роботите кое хапче са получили.
Известно време – тишина, а след това един от трите робота става и заявява „Не знам“. Но звукът на собствения му глас бързо променя мнението му и роботът вдига ръката си. „Съжалявам, вече знам. Успях да покажа, че не съм взел занемяващото хапче“, казва учтиво роботът.
Може да изглежда много просто, но за изкуствения интелект това е един от най-трудните тестове. Не само се изисква роботът да изслушва и разбира въпроса, но и да осъзнава собствения си глас и да го различава от тези на другите роботи. След това трябва да свърже това осъзнаване с оригиналния въпрос и да даде отговор.
Но няма място за паника. Това е много далече от себеосъзнаването на хората или на машините от известния филм „Терминатор“. Всъщност роботите се самоосъзнават в специфични ситуации. Но това е важна стъпка в процеса на създаване на роботи, които осъзнават ролята си в обществото и по този начин са само полезни, а не опасни. „Става въпрос за логическа и математическа връзка със себеосъзнаването и в това отношение имаме прогрес“, казва Брингсьорд.
В момента, основното нещо, заради което роботите не са наистина себеосъзнати, е, че не могат да запаметяват толкова информация колкото хората. Хал Ходсън (Hal Hodson) пише за Newscientist:
„Въпреки че фотоапаратите заснемат повече информация от човешкото око в дадена сцена, роботиката губи откъм свързване на тази информация и създаване на обща картина за света.“
Но все пак тези, които създават изкуствен интелект, ще трябва да внимават много. Ако можем да програмираме машина, която да има математически еквивалентен брой желания и усещания като хората, какво би я спряло да върши лоши неща?
„Това е основен въпрос и се надявам, че хората разбират опасността от интелигентните машини“, казва Брингсьорд. „Всички процеси, които се свързват с извършването на лоши деяния, може да присъстват в робота.“
Брингсьорд ще представи изследването си на конференцията IEEE RO-MAN в Япония.
А ако се чудите за отговора на „пъзела на мъдреците“ – трябва на всички мъдреци да е дадена синя шапка, защото иначе щеше да се води измама, защото при всички други варианти някой би имал повече информация от другите.
