В началото на 70-те години британският певец Дейвид Боуи създава музикалната група с името „Паяците от Марс“ (The Spiders from Mars).
Едва ли в онези времена някой се е отнасял сериозно към това словосъчетание.
Но сега в частната авиокосмическа компания Tethers Unlimited, която работи в партньорство с Американската космическа агенция НАСА, сериозно разглеждат концепцията за създаване на механични паяци за работа в Космоса, включително и на Червената планета.
Според специалистите използването на паякообразни роботи в бъдеще може съществено да свали себестойността на строителството на космически кораби, орбитални станции цели комплекси на други планети.
Днес, за да се изведат на орбита големи модули и апарати, се налага да се търсят начини за тяхната компактизация и да не се използват тежки ракети носители за изпращането им извън пределите на Земята. И едното, и другото са скъпо удоволствие.
Доста по-ефективно е с помощта на евтини ракети да се изпращат строителни материали в Космоса и да се провежда сглобяването на място, смятат американските инженери.
Учените вече няма да мислят как да поставят в товарния кораб огромното огледало на телескоп или голяма слънчева батерия. Вместо това ще може компактно да се пренесат всички компоненти и след това да се монтират на място.
Проектът, получил названието SpiderFab, наскоро беше представен на работната среща на НАСА „Бъдещите космически операции“ (FISO). Идеята се заключава в това, че роботите паяци могат да създават базови елементи на конструкции от въглеродно влакно и след това да сглобяват големи структури от тях.
Както обяснява изпълнителният директор и водещ учен на Tethers Unlimited Робърт Хойт (Robert Hoyt), такава концепция не само ще премахне ограниченията на размерите на създаваните апарати, но и ще позволи те да се правят по-изящни и прости, без оглед на суровите условия.
За да демонстрира потенциала на технологията, Хойт дава пример с проектирания телескоп New Worlds Observer (NWO), който трябва да използва огромен ширм, за да блокира голяма част от светлината на звездите за пряко наблюдение на техните екзопланети.
© Tethers Unlimited
Сега концепцията предполага създаването на сгъваем ширм, чийто диаметър в разгърнат вид ще бъде 62 метра. Но ако се повери сглобяването на такава конструкция на паяците строители, диаметърът на платното може да се увеличи до 124 метра, което ще позволи съществено да се разширят възможностите на инструмента.
Освен това при изпращане на суровини вместо готови конструкции ще се изисква 30 пъти по-малко пространство в товарния отсек. В съвкупност това може да снижи разходите 16 пъти.
Изследванията вървят с пълна пара – инженерите на компанията вече са построили експериментален образец на машината, която създава леки и здрави елементи на строителни конструкции от въглеродно влакно, като използва процес, подобен на 3D печат.
Устройството с размери на микровълнова фурна произвежда детайли с със скорост 5 сантиметра в минута. Още през лятото на 2015 година авторите на проекта обещават да демонстрират второто поколение на прототипа. А след няколко години опитният образец на робота ще може да се изпрати на орбита за изпитания в условията на микрогравитация.
„В идеалния случай, ако не възникнат проблеми с финансирането и сключването на договорите, ще получим възможност да строим много големи конструкции за поддържане на антени и слънчеви батерии в началото на 20-те години“, казва Хойт.
Но с това плановете на Tethers Unlimited не приключват. Напълно е възможно някога подобни технологии за извънземно строителство да бъдат използвани не само на орбита, но и на други планети.
„Нашата дългосрочна цел е система, способна да използва местните ресурси, за да строи инфраструктура, необходима за разширение на присъствието на човека в Слънчевата система“, добавя Хойт.
