Подценяването на скоростта на топенето на ледовете в Антарктида е довело дотам, че прогнозите за морското равнище в текущото столетие подценяват реалния ръст около два пъти, което значително повишава риска от заливане на много крайбрежни градове на САЩ и Европа, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
„Тези нови оценки могат да се обърнат в катастрофа за много градове, разположени в низините. Например морското равнище в района на Бостън може да се повиши с 1,5 метра в близките сто години. Но от друга страна, агресивните мерки по съкращаване на парникови емисии значително ще намалят риска за рязко съкращаване на антарктическите ледове“, казва Робърт Деконто (Robert DeConto) от университета на Масачузетс в Амхърст (САЩ).
Деконто и колегата му Дейвид Полард (David Pollard) от Пенсилванския университет са стигнали до този извод, като се опитали да създадат точен модел на топенето на ледовете в Антарктида и заобикалящите я морета в близкия век.
Както обясняват учените, всички съществуващи днес климатични модели, описващи този феномен, имат един общ недостатък – те почти не отчитат колко силно влияе температурата на въздуха върху топенето на ледовете – почти всички съкратени площади на ледници и ръстът на морското равнище в тях се обясняват с колебания в температурите на водата.
В миналото, когато температурите в Антарктида рядко са се приближавали до нулата, подходът е бил оправдан – ледът се е топял изключително отдолу, подгряван от топлата вода, а горните слоеве на ледниците оставали студени. Днес ситуацията се е изменила и учените решили да проверят как топенето на ледовете на повърхността и движението на разтопените води през целия ледник към неговото подножие или морето ще влияят та процеса на съкращаване на ледената шапка.
Както показали изчисленията на учените, приближаването на температурите на въздуха до нулата или плюсови температури ще оказват „магичен“ ефект на ледниците, особено на неголемите залежи лед край бреговете на морето Рос и Уедъл. Разтопената вода едновременно ще подгрява долните слоеве лед и ще ускорява тяхното топене, образувайки мек лед при замръзване, по който ледовете на Антарктида ще се движат по-бързо към океана.
Освен това топенето на ледовете в Антарктида ще се ускорява в резултат на това, че топлият въздух ще подгрява морските сегменти на ледниците и ще ги кара да се разчупват на части, което ще позволи на топлата морска вода да подгрява по-големи площи и обеми ледове на границата между морето и ледовете на Антарктида.
Когато учените отчели всички тези фактори в изчисленията за ръста на морското равнище, се оказало, че съвременните климатични модели почти двойно подценяват скоростта и мащабите на този процес – по оценките на Деконто и Полард нивото на морето ще нарасне не с 50-70 сантиметра, а с 1,3 метра. Към средата на хилядолетието морското равнище може да нарасне с 12–15 метра само от южната полярна шапка.
Но не всичко е толкова мрачно – успокояват учените. При реализацията на приетите в Париж миналата година задължения по съкращаване на емисиите подобен катастрофален ход на събитията може да е значително по-малък, макар че няма и да е нулев.
Бъдещото съкращаване на емисиите, както се надяват Полард и Деконто, още повече ще намали шанса за топенето на антарктическите ледове, допълва РИА Новости.
