Най-ранното масово измиране на животни на Земята, случило се преди около 540 милиона години в едиакарския период, е било породено от бързата еволюция на самите представители на живота, а не от космически или природни катаклизми, твърдят палеонтолози в сп. Proceedings of the Royal Society B.
„Между това измиране и днешни дни съществуват мощни паралели. Измирането от края на едиакара показва, че появата на нови форми на поведение сред животните може изцяло да измени целия облак на планетата и да разруши екосистемите и ние, човечеството, се явяваме най-силните екосистемни инженери за цялата история на Земята“, казва Саймън Дарох (Simon Darroch) от университета Вандербилт в Нашвил (САЩ).
Дарох и колегите му стигнали до този неочакван извод, като изучили видовия състав и структурата на обществата от последните едиакарски многоклетъчни, живели на земята преди около 545 млн. години. Техни останки били открити наскоро на територията на Намибия.
Както обясняват учените, преди около 600 милиона години на Земята се появили множество странни многоклетъчни животни, които изчезнали безследно малко преди Камбрийския взрив – епохата на взривно разширение на видовото разнообразие на животни и появата на всички групи съвременен живот.
Отличителна черта на тези ранни организми, разказва Дарох, е било това, че те са могли да използват кислород, токсичен за повечето микроби газ, в качеството на източник на енергия. Това им позволило бързо да се разпространят по първичния океан на Земята независимо от неподвижния им начин на живот, и да проникнат във всичките ѝ ъгълчета за относително кратко време.
Защо са изчезнали тези същества? Анализът на техни фосили от Намибия показват, че за това са били виновни техните „наследници“ – представителите на камбрийската фауна, в буквален смисъл преобразяващи океана под себе си и правещи го негоден за живот на едиакарските същества.
Главно отличие на камбрийската фауна от едиакарските ѝ конкуренти е било това, че по-голяма част от нейните представители са били напълно мобилни и са могли да се придвижват от едно място на друго, което им е позволило активно да търсят и поглъщат храна. Тази способност им е помогнала бързо да изместят едиакарските си „предци“ и да заемат тяхното място в екосистемите.
Според Дарох за това свидетелства фактът, че видовото разнообразие на едиакарските животни в намибийските наноси е било много ниско в сравнение с по-древни залежи на техни останки, макар че тези същества, съдейки по химичния състав на заобикалящите ги скали, не са изпитвали проблеми с достъпа до кислород и храна.
Подобни процеси и заместването на едни видове животни с други протичат в дивата природа винаги, но в онова време тази смяна е станала толкова бързо, че от геоложка гледна точка напомня на типично масово измиране на животни, предизвикано от някакъв планетарен катаклизъм.
По такъв начин може да се говори, че масовите измирания могат да протичат не само след мощни изливания на магма, екологични катастрофи или падане на астероиди, но и благодарение на появата на принципно нови видове животни и тяхната еволюция.
Подобно откритие се явява нагледен пример за това бъдеще, до което човечеството може да доведе Земята, заключават учените.
