Сблъсъкът на Индия с бъдещата Евразия, случил се преди около 50 милиона години, е бил причината за настъпването на поредния ледников период в историята на Земята, твърдят геолози от MIT, публикували статия в сп. PNAS.
„Никой не се съмнява, че тектониката управлява климата, ако се гледа на този процес от височината на няколко десетки или стотици милиони години, но ние не знаехме как можем да свържем климата и геологията и да докажем, че е така.
Струва ми се, че сега имаме първата в историята връзка на мащабни тектонични изменения с това, как се е променял климатът на Земята“, казва Оливър Ягоуц (Oliver Jagoutz) от Масачузетския технологичен институт в Бостън (САЩ).
Ягоутц и колегите му смятат, че са успели да намерят обяснение защо преди около 50 милиона години, в началото на еоцена, климатът на Земята рязко е променил своята същност и нашата планета е престанала да бъде „парник“ с тропици зад полярния кръг и се е превърнала в наполовина вледенено кълбо, каквато се е явявала в недалечното минало.
Причината за такава трансформация на Земята от „парник“ в „ледник“, което учените наричат събитието Азола, не беше ясна докрай. Геолозите знаят, че преди около 49 милиона години делът на СО2 в атмосферата е започнал рязко да спада, но причината за този спад беше предмет на спорове – част от изследователите приписваха тази роля на бурния ръст на водните папрати от рода Azolla в Арктика и отлагането на техни останки на дъното, а други смятаха, че за това може да са виновни други процеси, несвързани с биосферата.
Авторите на статията предлагат теория, която обяснява настъпването на ледената епоха с нещо просто – движението на континентите и това, което се е случило с породите на морското дъно и тяхното превръщане в суша в резултат на сблъсък на литосферни плочи.
Както обяснява Ягоуц, преди около 90 милиона години литосферната плоча, намираща се на дъното на морето Тетис, разделяща Африка и Евразия, движейки се на север, е започнала да се сблъсква със съседната Евразийска плоча. Резултат от това е станала появата на цяла верига вулкани, активно изхвърлящи СО2 в атмосферата. Това е станало основа на „парниковия режим“, на който са се наслаждавали динозаврите и флората от мезозоя в периода креда.
С това движението на Африканската плоча не е спряло и след известно време, тоест преди около 80-70 милиона години, нейните морски породи са излезли на сушата, в резултат на което изригванията са спрели, а на повърхността на сушата са се появили морски базалти и други основни породи.
Тези породи, според учените, притежава едно важно свойство – благодарение на своята алкална природа те добре поглъщат СО2 и по този начин понижават неговия дял в атмосферата. Поради това ръстът на СО2 в атмосферата в края на мезозойската ера е спрял.
Второто аналогично събитие се е случило малко по-късно (преди около 50 милиона години), когато Индия се е сблъскала с Евразийската плоча и нейните морски породи са станали суша. Именно нейното излизане на повърхността е бил причината климатът на Земята да се промени необратимо и на нашата планета да настъпи ледников период – в това време планетата е поглъщала 10-20 пъти повече въглероден диоксид, отколкото това става днес.
Както подчертават учените, подобни „тектонски“ изменения на климата едва ли играят някаква съществена роля в съвременния процес на ръст на глобалните температури. И все пак тяхното съществуване следва да се отчита за обяснение на различните аномалии, които не се вместват в съвременните климатични модели.
