Фразата „каменна ера“ създава впечатление за древни хора, носещи животински кожи и ловуващи големи бозайници с относително напреднали инструменти. Но изследователи научили, че тези сечива – заострени камъни и кости – не са измислени в Европа, пише Smithsonian.
Направен е анализ на черупки на охлюви и останки от двама души, намерени в Ливан в област, наречена Ксар Акил (Ksâr ‘Akil). Изследователите успели да разберат, че единият от двамата, е живял поне преди 45 900 години.
Това е едно от малкото места, на които могат да се намерят човешки фосили от периода, в който изследователите смятат, че е била миграцията от Африка към Европа (преди 400 000-500 000 години).
„Резултатите от нашите радиовъглеродни анализи показват, че тези човешки останки са по-стари от всички в Европа, поради което предполагаме, че тези хора, на излизане от Африка, са минали през Левант (Сирия, Ливан, Израел, Йордания) и колонизирали Евразия“, казва Марйолейн Бош от института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг (Германия).
Учените видели, че намерените черупки от охлюви близо до останките, имат следи от употреба на сечива – краищата им били отрязани, за да може да се извади месото. Това означава, че тези хора са носели изненадващо напреднали инструменти. Сечива, подобни на тези, използвани за изкарване на месо от черупки, са намирани в Европа и други области на Ливан, но всички те са от по-скоро.
Останките на двамата души, посмъртно наречени Егберт и Етелруда, са открити през тридесетте и четиридесетте години. Датирането им е отнело толкова време, защото костите били много стари, затова събирането на достатъчно материал за радиовъглероден анализ било изключително трудно. Черупките датират от същия времеви период като останките. Това потвърждава предположенията на изследователите. Те публикували резултатите в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Новите открития са логични, имайки предвид най-старите каменни сечива, открити в Кения, които са на възраст от 3.3 милиона години, даже преди вида Хомо да се появи.
