Възможно е американските специалисти внимателно да филтрират информацията, постъпваща от Червената планета.
Измина половин година, откакто най-новият, най-съвременният и най-скъпият американски марсоход „Кюриосити” меко се спусна на повърхността на Марс в кратера Гейл на екватора на планетата. Последните новини оттам бяха, че „Кюриосити най-после е успял да пробие две дупки на дълбочина 20 и 64 мм. Представители на НАСА нарекоха това събитие „зашеметяващо постижение”. „Екипът на „Кюриосити” преодоля най-сериозната граница от момента на кацането на апарата през август миналата година. Това е още един славен ден за Америка”, цитира ВВС думите на проф. Джон Гротцингер, главен научен сътрудник на проекта.
Програмата по изследването съответства на цената на апарата (около 2 млрд. долара) и е доста обширна. Предполагаше се, че „Кюриосити”, снабден с най-сложни уреди, ще изпълнява ролята на всестранен изследовател.
Например очакваше се, че ще бъде изучавано миналото на Марс и за това се планираше първият на Червената планета геоложки разрез на седиментни слоеве. Очакваха се многобройни анализи на минерали и породи, нови данни за присъствието на вода и възможности за наличието на живот. Програмата, изчислена за две години, предвижда маршрут с дължина около 22 км и дори изкачване на планината Шарп с височина 5,5 км, която се намира в центъра на кратера Гейл. Милиони хора по света затаиха дъх в очакване на лавина от сензации.
Ето че измина една четвърт от планираното време, само че широко рекламираният поток новини липсва. Не можем да смятаме за сензация снимката на кръгли камъчета в сухото корито на малък поток, тъй като американските „Викинг” още преди 40 години заснеха на Марс долини на големи реки.
Не ни се струват сензация и дупчиците в марсианския грунт с дълбочина няколко сантиметра. Известно е, че съветските апарати са пробили още преди половин век лунния грунт (реголит) почти на 30 см. Този материал е доставен в СССР от автоматичните станции и се съхранява и анализира в Института по геохимия и аналитична химия към Руската академия на науките, но е изпратен в научни лаборатории и в други страни.
Какво са успели да изяснят досега американците със своя „Кюриосити”? Например, че съдържащата се в грунта на кратера Гейл вода е едва около 2%. Тази вода не е свободна, тя се намира в състава на червен железен оксид и следва да се търси не тук, а на дъното на Маринър.
Не са надеждни и проведените от американските учени анализи на метан в атмосферата като индикатор на живот. Първоначално след анализа от марсохода те бяха широко огласени, а след това завоалирани – оказа се грешка, нямало метан. Разбира се, метанът присъства в гниещите блата на Земята, но е известно и че метанът влиза в огромни количества в атмосферата на Юпитер, Сатурн, Нептун, където живот очевидно няма.
Как стоят нещата в действителност? И какво стои зад празната информация от „Кюриосити”?
Напълно заслужава внимание хипотезата, че американците са започнали нова информационна политика – те активно „затъмняват” и крият наистина интересните открития. Предишните американски сонди и марсоходи наистина съобщаваха сензационни данни. Бяха открити долини на огромни реки, грандиозни вулкани, както и явни следи от минал живот и артефакти, много подобни на техногенни. Част от тези обекти се виждаха на снимки на НАСА, увеличени от любители.
Имаше снимки на загадъчни обекти, подобни на пирамиди, рисунки върху скали, „скулптури”, НЛО, тръбопроводи, тунели, входове към недрата на планетата, пътища… Имаше снимки, на които се виждаха артефакти, подобни на дъски, раковини, останки на гущери и дори човекоподобни черепи. Изглежда, до окончателните заключения оставаше само една крачка – необходим беше детайлен химически анализ.
И ето че на Марс отиде „Кюриосити” с комплект химически анализатори. Вече може да се определят стъкло, метали, сплави, които еднозначно свидетелстват в полза на високоразвита цивилизация. Но вече половин година продължава информационният колапс. Марсоходът сякаш е ослепял и се е лишил от анализаторите си. Буквално е излязъл от строя и само колелата му се въртят.
Първите снимки, предадени от „Кюриосити”, наистина бяха любопитни – близо до него любителите астрономи забелязаха стара „обувка” – обект, подобен на подметка, тръби, покрити със зелена патина… Това дори ни даде основание да предположим, че марсоходът е кацнал точно където трябва. На хоризонта се виждаше загадъчен купол, в небето над планината – движещи се НЛО.
Случайно открих в интернет видео с движещия се „Кюриосити”. На кадъра се виждаше малък метален (месингов) детайл, подобен на капак на стара мастилница с някакви знаци по края; редом до марсохода се мяркаше овална сянка, подобна по форма и размери на поднос. След половин час това видео изчезна от мрежата.
Тази марсианска панорама се е появила в един сайт. Но буквално след 30 минути е била премахната. Случайно ли?
Скрийншот на автора
Но това означава, че сензационните, очевидно техногенни аномални обекти са били точно под носа на „Кюриосити” и в началото на неговия път. Безспорно те са били анализирани незабавно, а резултатите – строго засекретени.
Може да се предположи, че американските изследователи са се натъкнали на безспорно доказателство за съществуването в миналото или настоящето на остатъци от техногенна цивилизация.
Както е известно, снимки и анализи на тези артефакти не са се появявали в пресата. Затова започнаха разни продължителни „проверки на апаратурата”, снимки на пресъхнали ручеи с неясни камъчета, неуспешно „търсене на живот” по съдържанието на метан в атмосферата, пробиване на дълбочина с размерите на човешки пръст и т.н. Създава се впечатление, че американските учени печелят време и крият наистина сензационни данни зад поток незначителна информация, която почти няма научна ценност.
Очевидно кратерът Гейл е избран не за да се прави геоложки разрез на планината Шарп. НАСА мълчи за това, че в него има отбелязан с точен пунктир прав като стрела загадъчен път с летящи над него бели „вагони”. Тези снимки на НАСА, заснети от американската орбитална сонда, циркулират из интернет.
Възможно е американците да не са забелязали навреме тази „техногенна” информация, тъй като се намира измежду милиони снимки от повърхността на Марс, които просто не успяват да се обработят. Най-ценните „детайли” остават извън полезрението им, което се използва успешно от любителите, откриващи върху увеличените снимки истинските тайни на Червената планета.
Изглежда, че американците отдавна знаят за развита цивилизация на Марс. Знаят, но мълчат, макар че това ще доведе до скандал – както с Луната, където за НЛО и следи от цивилизации заговориха американските пенсионирани астронавти, на които срокът на договора за пазене на държавните тайни е изтекъл. СССР също е имал секретен „полет на Марс”, когато трима доброволци (само че на Земята) преживели едногодишно заключване в тясна кабина в обстановка на пълна кошмарна изолация.
Очевидно е, че сега информацията от „Кюриосити” се филтрира внимателно. Американците не искат откритията им да бъдат получени безплатно от целия свят. Нефилтрираните снимки от кратера Гусев, където ни гледат празните орбити на почти човешки череп, са били явно изтичане на секретни данни. Сега американците поумняха. Старите администратори от проекта явно са уволнени, а „Кюриосити” се обслужва от нови и по-подготвени момчета.
Възможно е в кратера Гейл с помощта на орбиталните сонди да са открити големи техногенни обекти. Ще видим с какво ще успее да удиви жителите на Земята марсоходът „Кюриосити” за оставащото в програмата за изследване време.
