Откъде знаеш, че целият живот не е просто компютърна симулация? Този въпрос е в основата на популярен мисловен експеримент, но някои хора действително вярват, че това е истината. Един от тях е Илън Мъск, шефът на Tesla Motors и SpaceX. Мъск е един от вярващите и казва, че е убеден, че най-вероятно ние сме характери в някаква супер сложна цивилизационна компютърна игра.
„Шансът да сме в базова реалност е едно на милиарди“, казва Мъск на Code Conference 2016, технологична и медийна конференция, на която той гостува. Мъск посочва развитието на технологиите като причина, заради която вярва, че сме в симулация. Само до преди 2-3 десетилетия електронните игри се свеждаха пинг – понг и подобни. Докато днес виртуалната реалност размива границите между реалност и симулация и Мъск вярва, че линията ще продължи да се размива до етап, в който някои симулации придобият собствени съзнания.
„Важно е да се разбира, че това, че се намираме в симулация, носи не метафоричен, а буквален смисъл, че ние самите и целият този свят около нас, който виждаме, чуваме и чувстваме, съществува в компютър, построен от някоя развита цивилизация“, казва философът Ник Бостром от Оксфордския университет, разяснявайки думите на Мъск.
Именно Бостром дава един от популярните аргументи в полза на хипотезата за симулация още през 2003 година. Той предполага, че членове на високо развита цивилизация, с невъобразима компютърна мощ, може да са решили да пуснат симулация на своите предци. Те вероятно биха имали възможността да пускат много такива симулации до точката, когато мнозинството от умовете вече биха били изкуствен интелект, т.е. до момента когато изкуственият интелект заменя оригиналните умове на предците. По статистическата логика на тази аргументация е много по-вероятно ние да сме сред симулираните умове.
Специалистите по квантова физика и физика на високите енергии Зохре Давуди, Сайлъс Бин и Мартин Савидж съвсем сериозно – с физически методи – са се заели да открият потвърждение на това, че самите ние и видимата от нас Вселена сме виртуален модел. Но изкуственият свят трябва с нещо да се отличава от истинския.
„За да оценим самата възможност за симулация, използвахме законите на квантовата хромодинамика – обяснява Сайлъс Бин. – Оказва се, че стремителният ръст на мощностите и производителността на компютрите наистина откриват потресаващи перспективи. Още след 140 години ще се появи възможност да се моделира един кубически метър всякаква материя с всички процеси в нея. А още след 410 години модел може да стане вече цялата Вселена.”
Ако сме в компютърна реалност, и обмисляме дали сме в компютърна реалност, то самата компютърната реалност е прорамирана да обмисляме дали сме в компютърна реалност и ако създадем компютърна реалност, то самата компютърна реалност в която сме е програмирана да създадем компютърна реалност. И накрая се оказва, че е зациклена сама в себе си и друго освен компютърна реалност несъществува. Т.е. реалността е само една и дали ще я наречем компютърна е все тая. Самия термин изкуствен е невъзможен, защото нашите творения са естествено продължение на нас а ние сме естествени. Едно нещо да е изкуствено означава произхода му да не е базиран на нищо естествено от тази вселена. Всичко което се случва е естествено, няма изкуствени неща. Кода(волята) се предава в нас, и ние изпълняваме кода. Той/тя (кода/волята) се е препредала в слънца планети, във възникване на живот и е довела до нашето сътворяване и се е препредала в нас и ние я изпълняваме и тя се препредава в нашите творения. Самата тя/ той (волята/кода) се препредава във всичко текущо и продължава да сътворява реалност. И ние сме нейни/негови творения нейни/негови изпълнители и го/я препредаваме нататъка. И само тя/той е истинския „аз“ и всички човешки „аз“, са временни, моментни „аз“ на „той/тя“ за всеки миг ново „аз“… И аз имам само една единствена възможност за „аз“. Аз съм „той/тя“ И аз намирам себе си сега.