Когато шофираме колата и се разсейваме със странични задачи, нашият мозък сам изравнява траекторията. С други думи, сработва „автокоректор“, но не и когато пишем SMS-и зад волана.
При експеримент на Хюстънския университет и Института за транспорт на Тексаския университет A&M 76 души шофирали през виртуално трасе четири пъти. Първия път те били съсредоточени върху шофирането, втория път решавали несложни задачки, третия път отговаряли на въпроси, предизвикващи емоционална реакция, а четвъртия път трябвало да шофират и да пишат SMS-и.
И трите фактора – умствената и емоционалната активност, както и писането на SMS-и отклоняват вниманието от пътя. Движението на ръцете върху волана стават нервни, но това води до сериозни последствия само в случая с SMS-ите. Разсеяни с преживявания или логически задачи, шофьорите се държат по-адекватно от тези, които гледат в екрана на смартфона.
„Имаме обяснение на резултатите – твърди авторът на изследването Йоанис Павлидис. – По-скоро става дума за дейността на предната поясна кора на главния мозък.
Ние знаем, че предната поясна кора работи като коректор на грешното поведение. В нашия случай грешката се поражда от когнитивни и емоционални дразнители и писане на съобщения на телефона.
За да може предната поясна кора да регистрира грешките, ѝ е необходима информация от два вида: зрителна – водачът гледа в пътя, и моторно-сензорна – ръцете лежат на волана. Ако не се разсейваме към екрана на мобилния телефон, обмяната на такава информация представлява затворена верига.
На пътя това изглежда така: информацията за силното отклонение директно постъпва в мозъка и „автокоректорът“ изпраща импулс на ръцете, който кара водача да завърти волана наляво.
Когато сензорната верига е разкъсана, поясната кора не включва своя самокоригиращ механизъм и траекторията става по-непредсказуема и опасна.
