Учените от Токийския институт за изследване на земния живот под ръководството на д-р Юка Фуджи започнаха работа по проект, в който ще бъдат разгледани чертите на екзопланети, подобни или неподобни на нашата.
Предишните изследвания на Земята от Космоса показали, че океаните, континентите, ледените върхове различно отразяват светлината – океаните поглъщат повече светлина и затова изглеждат по-тъмни.
Моделите демонстрират, че дори на значителни разстояния наблюдателят може да различи съответните типове от повърхността на планетата. Новото изследване разширява тази концепция с добавянето на данни от Марс и спътниците на Юпитер.
Независимо че до днес са открити повече от 2000 екзопланети, ние много малко знаем за тях. Учените могат да съдят основно за техните размери и маса. В най-подробните изследвания можем да намерим описание на елементите, съставящи тяхната атмосфера, като водни пари и въглероден диоксид. Тези свойства са установени с опирането на знанията за това как различните типове атмосфери отразяват падащата върху тях светлина.
За разлика от тях изследването на д-р Фуджи е ориентирано върху светенето, изхождащо от повърхността на самата планета или „директно“ изображение от повърхността, точно както изучаваме повърхността на планетите от Слънчевата система.
Преимуществото на този метод е в това, че той дава възможност да се разграничат малки скалисти планети, на които според изследователите има големи шансове за развитие на живот.
За реализация на този проект се изискват телескопи от ново поколение. Първите апарати от подобен род може да бъдат реализирани на телескопа „Джеймс Уеб“, който се подготвя за пускане през 2018 година.
За да подготви основата на бъдещото изследване, екипът на проф. Фуджи е събрал данни за повърхността на различни обекти от Слънчевата система и иска да погледне на тях като на далечни екзопланети.
Отначало били съставени подробни карти с резолюция хиляда пиксела. След това изображенията били намалени значително, за да се добави сходство с данните, които получаваме за далечните екзопланети. Вече по тези данни може да се установят някои черти на световете, където е възможно съществуването на живот.
Например, ако планетата има нееднороден релеф, състоящ се от суша и лед или вода като Земята, то нейни снимки, направени в различно време, ще започнат да мигат. Безводните обекти – като Луната, например – ще имат малки контрасти в светенето. Юпитеровият спътник Йо, на който бушуват вулкани, дава червени и жълти цветове, които отдалече напомнят на пица.
Другите спътници на тази планета дават тъмни и светли участъци, говорещи за присъствието на лед на тях. Железният оксид, покриващ голяма част от повърхността на Марс, ефективно поглъща вълните светлина в късия диапазон. Други обекти от Слънчевата система също демонстрират различни интересни особености от повърхността, които влияят на цвета. Това би позволило да се открият екзопланети с геоложка история и условия, подобни на земните.
Но има и редица обстоятелства, които пречат на получаването на „директно“ изображение на планетите, например ако повърхността постоянно е скрита под слой гъсти облаци като в случая с Венера или Сатурновия спътник Титан.
Авторите на изследването пишат, че във връзка с това ще изучават повърхността на планетата, в случай че имат възможност да получат достоверни данни за особеностите на нейната атмосфера.
