Юпитер е очарователен, „планета на стероиди“. Толкова екстремен, че може да се опише само със сравнения. Диаметър? Дванадесет пъти толкова, колкото на Земята. Маса? 318 пъти тази на Земята и между другото повече от двойно по-голям от всички други планети в Слънчевата система, взети заедно. Такова описание дава астрофизикът Скот Болтън от Югозападния Изследователски Институт в Сан Антонио (Тексас, САЩ).
Тези дни, по-точно на 4 юли сондата на НАСА Джуно (Juno), изстреляна преди 5 години трябва да влезе в орбита на Юпитер. Скот Болтън е шеф на тази мисия. Шестоъгълната сонда има дължина от 4 метра, височина 3 метра и всъщност изглежда доста голяма заедно със соларните си панели.
„Юпитер е важен за разбирането на историята на Слънчевата система“, казва Болтън в разговор със SPIEGEL ONLINE. Става дума за не по-малко от въпроса как всъщност са възникнали планетите. Защото Юпитер се е появил пръв от планетите, смятат учените, дълго време преди Земята. Който знае повече за неговия състав, ще може да прави заключения назад в миналото, за детските дни на Слънчевата система.
Има и още нещо: На гигантизма на Юпитер ние дължим нашето съществуване, защото гигантът се грижи за реда. Той стабилизира астероидния пояс при Марс. Така по-малко астероиди имат катастрофичен курс към планети като Земята. Затова е важно да разбираме по-добре Юпитер.
Планетата обаче е обвита от дебели облаци, предизвикани от невъобразими бури и това пречи на по-детайлния поглед към повърхността и вътрешността. „Джуно“ е кръстена на римската богиня, спътница на Юпитер и има за задача да промени това. Трябава да стане ясно дали планетата има твърдо ядро. Всъщност то може да е с размерите на Земята. „За първи път ще погледнем под облаците“, ликува Болтън.
С достигането на орбитата на Юпитер започва съществената част на мисията за учените. Но и в следващите седмици сондата ще се приближава до целта си. Всички инструменти ще са включени и активни през август. Детйлизираното мерене на планетата ще започне през ноември.
Осем космически мисии, свързани с Юпитер, е имало досега. Всички са обезпечавани енергийно с т.нар. радионуклидни батерии, произвеждащи ток от радиоактивния разпад на плутониевдиоксид. Juno обаче не е с такива батерии, а със соларни панели. За първи път в този сектор се използват соларни клетки, по-точно 18 698 броя. За целта сондата е оборудвана с три деветметрови панела с обща площ от 60 м2.
Основната трудност е свързана с това, че до Юпитер идва в сравнение със Земята само 4% от слънчевата светлина. По тази причина слънчевите колектори достигат едва 500 Вата. За сравнение – това е количеството енергия, с което работи микровълновата печка у вас, когато е включена на „размразяване“. Тази енергия трябва да стигне за седемте измервателни уреда на Juno и да захрани комуникационната техника.
Сондата ще събира данни в продължение на 16 месеца. По време на планираните общо 30 обиколки в орбита на планетата, Juno да трябва да запази кристално чист курс. От една страна не трябва да попада в сенките на Юпитер, заради соларните клетки. От друга не трябва да попада в пояса на лъчение, който възниква от силното магнитно поле на планетата, защото всяко приближаване ще повреди електрониката на борда. Тя е предпазена от дебели един сантиметър титаниеви плочи.
Затова Болтън сравнява сондата с танк. „Юпитер пази тайните си добре“, казва той. Затова металните плочки са абсолютна необходимост и трябва да внимава за това, зоната на лъчение да бъде напускана възможно най-бързо.
Джуно трябва да се приближи до горната граница на облаците на Юпитер на разстояние от 5000 км. Измервателните уреди, освен всичко друго, ще изследват полярните светлини, магнитното поле, трябва да потвърдят частиците амоняк и вода в атмосферата, както и да снимат облаците на Юпитер в детайл.
На Juno управлението на една от камерите е поверена на непрофесионални астрономи – любители, които могат да я управляват и да заснемат собствени снимки.
В края на изследователската мисия Juno ще бъде целенасочено унищожена в атмосферата на Юпитер. Така ще се избегне всякакъв риск от заразяване със земни бактерии една от големите луни на Юпитер. Там, например на ледения свят на луната Европа, учените искат в бъдеще да търсят живот.
