Изследвания на НАСА показват неочаквано голямо съдържание на озонразрушаващи вещества в атмосферата на Земята. Тяхното прилагане е забранено по цял свят и нито една от страните от Монреалския договор не е декларирала емисии.
Въглеродният тетрахлорид (Ccl4), който преди се използвал при химическо чистене и като пожарогасителен агент, е забранен през 1987 г. в рамките на Монреалския протокол заедно с други хлорфлуорвъглеводороди, разрушаващи озона и водещи до разрастване на озоновата дупка над Антарктида.
Страните, подписали протокола, са съобщили за нулево ниво емисии на CCl4 през 2007–2012 г.
Ново изследване обаче показва, че в атмосферата се изхвърлят средно 39 килотона CCl4 годишно, което е около една трета от пиковото ниво на емисии преди влизането в сила на международните договорености, съобщава сайтът на НАСА.
„Изобщо не трябва да го виждаме. Сега е очевидно, че съществуват или неизвестни промишлени изтичания, или неизвестни източници на CCl4“, казва Цин Лян, специалист по атмосферата на Земята от Центъра за космически полети „Годард“ и водещ автор на изследването.
В продължение на десет години учените се опитвали да разберат защо наблюдаваното ниво на вредното вещество в атмосферата се съкращава по-бавно, отколкото се очаквало, след като съединението се разрушава от слънчевата радиация и други природни процеси.
Резултатите от моделирането на химичния състав на атмосферата на Земята и изчислението на механизмите на взаимодействие на CCl4 с почвата и океаните посочили неустановен източник на емисиите. Учените успели да изчислят количеството изхвърлено вещество през 2000–2012 г.
„Хората смятат, че изхвърлянето на озонразрушаващи вещества е прекратено във връзка с приемането на Монреалския протокол. За съжаление някъде съществуват източници на CCl4“, отбелязва Пол Нюман, който оглавява изследванията на атмосферата на Земята в центъра „Годард“.
Монреалският протокол по веществата, разрушаващи озоновия слой, е приет в допълнение към Виенската конвенция за опазване на озоновия слой от 1985 г. и регламентира въпросите за сваляне от производство на някои вредни химични вещества. Протоколът влиза в сила на 1 януари 1989 г. Оттогава документът е преразглеждан седем пъти. Смята се, че ако всички 196 страни участнички спазват поетите задължения, озоновият слой ще се възстанови към 2050 година.
Документът е съставен, след като в средата на 80-те години на ХХ век учените обърнали внимание на интензивното изтощаване на озоновия слой на Земята. Причина за това станали някои въглеводороди, широко прилагани в промишлеността.
Озоновият слой практически изцяло поглъща ултравиолетовото лъчение от Слънцето, пагубно за всички живи организми. Изтощаването на озоновия слой е довело до ръст на заболяванията от рак на кожата и възникването на множество други сериозни проблеми, включително гибел на значителна част от фитопланктона.
Не за първи път се установяват неконтролируеми емисии на озонразрушаващи вещества. През пролетта на тази година изданието NewScientist съобщи за увеличаване на количеството унищожаващи озоновия слой хлорфлуорвъглеводороди, особено четири разновидности, които преди не са наблюдавани в атмосферата. Става дума например за CFC-113a, чийто статут останал неопределен в Монреалския протокол. С изучаването на проблема се заели специалистите от университета на Източна Англия.
CFC-112, CFC-112a, CFC 113a и HCFC-133a са открити във въздушни мехури, затворени в гренландския сняг, и в образци, взети от Тасмания. Както било установено, веществата се произвеждали в Северното полукълбо, но къде и от кого – не е известно.
„Още не сме определили обемите емисии, но вече сме открили още десетки останали неизвестни озонразрушаващи вещества и търсенето продължава“, казва авторът на изследването Йоханес Лаубе.
