Преди стотици милиони години бозайниците, птиците и влечугите са имали общ предшественик, чиито фалос е започнал да се развива.
Не знаем много за еволюцията на фалосите в животинското царство, защото външните гениталии не минерализират и няма фосилни останки от тях, но можем да сравняваме появата на гени за мъжки полови органи при два отделни организма. От подобни сравнения знаем, че гените, които отговарят за развитието на фалос, отговарят също за развитието на крайници през ембрионалния период.
Споделените модели на генно изразяване на крайниците и фалоса са генерирани от обикновена група некодираща ДНК, която се нарича още „усилвател“, пише в проучване, публикувано в сп. Developmental Cell. Тези заключения са получени от наблюдението, че много „усилватели“ за крайници, които се срещат при бозайниците, все още се наблюдават в генома на змиите.
„Само от наблюдаването на ДНК поредиците можем да заключим, че змиите все още притежават много усилватели, които на базата на знанията ни за бозайниците, смятахме за усилватели за крайници“, казва главният автор на изследването Дъглас Менке (Douglas Menke), който е експерт по генетика в университета Джорджия. „Имало е десетки милиони поколения, при които тези усилватели са могли да се загубят, но фактът, че все още се срещат при змиите ни накара да преосмислим функциите им.“
Менке и кандидатът на науките Карлос Инфанте (Carlos Infante) изследвали моделите на тези усилватели в ембрионални крайници и гениталии на мишки и влечуги, които имат крайници. Това показало, че много от тези усилватели се активират за различни израстъци и при двата вида.
Когато авторите тествали това при змиите, разбрали, че тези гени се проявяват само за гениталиите им. Заключението на авторите е, че много от тези некодиращи региони на ДНК трябва да бъдат категоризирани по-обширно – „усилватели на израстъци“, а не „усилватели за крайници“. Змиите най-вероятно са запазили тези елементи на ДНК заради ролята им при формиране на фалоса.
Менке имал достъп до генома на три вида змии – боа удушвач, бирмански питон и кралска кобра. Подобни сравнителни изследвания стават възможни едва в последните години, защото чак сега притежаваме цялата информация за генома на змиите. Следващата част от изследванията ще бъде да се разбере каква роля играе некодиращата ДНК във формирането на различните генитални форми, които се наблюдават в природата.
