Следи от реален извънземен живот на Байкал

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

водовъртеж, дупка във водата, Байкал
Мегавселена
  • 6 февруари 2016 г. в 00:08 Последна промяна:
    6 февруари 2016 г. в 21:59

Темата за космическите пришълци, обитаващи недосегаемите дълбини на езерото Байкал, е възникнала почти едновременно със случаите на приземяването на неидентифициран летящ обект в село Кудара Сомон в Бурятия през 1990 г., разказва Алексей Тиваненко, краевед, кандидат на историческите науки.

Сред местните рибари започнали да се разнасят тревожни новини, че в различни места на акваторията понякога ги плашат човекоподобни същества в блестящи костюми, буквално като делфини скачащи от водата около техните лодки. Един от рибарите, Николай Киреев, дори показал място в южната част на Байкал, където той и приятелите му от село Кутлук се натъкнали на зашеметяващото видение.

Когато рибарите вечерта пристигнали да ловят риба край Кругобайкалската жп линия, ги срещнали няколко такива „ихтиандри“ в метални на вид дрехи. Може да си представим ужаса на хората, когато изведнъж от дълбините във вечерната тъмнина един след друг започват да изскачат „човекоделфини“ и веднага шумно да се гмуркат, издигайки фонтани от пръски.

Като хвърлили мрежите, рибарите хукнали с моторницата към вкъщи, дълго съпровождани от загадъчните същества. Повече не отишли на това страшно място с дълбочина до 1400 метра. А Киреев изобщо изоставил нощния риболов.

Срещал съм се и с други участници от тази стара история, докато един след друг те не си отидоха скоропостижно от живота.

Когато на Байкал започна работа тригодишна международна експедиция от лимнолози с дълбоководни обитаеми апарати „Мир“, поканих Николай Киреев да повтори своя разказ на учените, готвещи се да изследват дъното на езерото. Тази история пожелаха да чуят и спасителите от иркутския център на Министерството на извънредните ситуации – оказва се, техни колеги също неотдавна били заобиколени под водата от някакви „човекоподобни“ в скафандри, а когато се опитали да заловят един от тях с мрежа, били изхвърлени от дълбините от неведома сила…

И макар че учените се отнесоха скептично към сведенията за паранормалните явления, все пак при спускането в бездната на Байкал ние с тревога поглеждахме в илюминаторите и се вслушвахме в шумовете. Но среща с тайнствените „ихтиандри“ нямаше. Към следващия летен сезон се подготвих по-добре за дълбоководните спускания (за контактите с извънземни цивилизации).

Намерих голяма статия от нюйоркския вестник „Нова руска дума“ със заглавието „Бойни контакти с НЛО“. Нейният автор, бившият съветски военен Марк Штейнберг, разказваше как са се държали неидентифицирани летящи обекти при срещите с военните от различни войски на Съветската армия. Той твърдеше, че до началото на 90-те години тези сведения са били засекретени, а и днес военните ги споделят с неохота.

„През лятото на 1982 година заедно с подполковник Генадий Зверев провеждахме сбор на водолази разузнавачи в Туркестански и Средноазиатски военен окръг. Неочаквано при нас дойде самият началник на водолазната служа на инженерните войски на МО на СССР ген.-майор В. Демяненко. Той ни информира за извънредно произшествие на същия сбор в Западносибирския и Забайкалския военен окръг, проведено на западния бряг на Байкал.

Там водолазите разузнавачи, по време на учебно-бойни гмуркания, нееднократно срещали неизвестни подводни плувци, които по всичко приличали на хора, но с огромен, почти триметров ръст, в сребристи комбинезони, независимо от студената вода в езерото. На дълбочина около 50 метра те нямали акваланги, нито каквито и да било други апарати – само сферичен шлем, покриващ главата. Движели се с голяма скорост.

Разтревоженото командване на сбора взело решение да задържи един такъв „ихтиандър“, за което избрало група от седем водолази начело с офицер. Но при опит да хвърлят върху съществото мрежа, цялата група била изхвърлена от мощен импулс на повърхността.

А тъй като автономното снаряжение на водолазите разузнавачи не позволява изкачването от такава дълбочина без спазване на режим на декомпресионно спиране, то всички членове на злополучната група били поразени от кесонна болест. Средството за лечение е едно – незабавен режим на декомпресия в барокамера. Те били няколко на събора, но работела само една, способна да поеме не повече от двама души. Те натъпкали вътре четирима. В резултат трима, включително офицерът, загинали, останалите станали инвалиди.

Впоследствие в щаба на ТуркВО получихме заповед от главнокомандващия сухопътните войски с детайлен анализ на байкалското произшествие и съответните инструкции. Към заповедта беше приложен информационен бюлетин на щаба на инженерните войски на МО на СССР, в който се изреждаха дълбоководните езера, на които са фиксирани аномални явления, поява на подводни същества, аналогични на байкалския тип, гмуркания и изплувания на огромни дискове и топки, мощно светене от дълбините и пр. Всички тези документи имаха висока секретност, донасяха се до ограничен кръг лица и имаха за цел да „предотвратят и да не допуснат в бъдеще“ подобни събития.

Фактите и събитията, изложени в статията на Марк Штейнберг, вероятно са имали място, тъй като съобщението не беше публикувано в рубриката за измислици. През януари 1993 година статията беше препечатана на страниците на такова сериозно руско обществено-политическо издание като вестник „Федерация“ (тоест в държавните медии). Никакви официални опровержения за нея нямаше, както и коментари на министерството на отбраната. След това видях статията и в други вестници и списания, вече с добавяне на нови подробности на случилото се на езерото Байкал.

Служителите от иркутското МЧС, командировани на експедицията с дълбоководните обитаеми апарати „Мир“, поясниха, че наистина са имали среща с байкалските „ихтиандри“ в акваторията на северен Байкал по времето на съвместни учения с военните.

Не знам дали от тези публикации, или от други източници, московска група уфолози от тв НТВ пристигна на Байкал с уверението, че местните от време на време виждат гмуркащи се или излитащи от дълбините на езерото летящи обекти – топки и чинии с различни размери. Капитани на кораби дори виждали нощно време светене във водата, напомнящо прожектори, съпровождано от плашещи „неземни“ звуци.

Какво да кажем? Светене наистина се фиксира в различни слоеве на водата. В солените морета и океани го създават животни, притежаващи луминесценция. Плашещите звуци от дълбините на Байкал не са новина, особено зимно време. Но те са свързани с тектонски процеси, водещи до земетресения. Тежкият звук от подземните недра при движение на земната кора не е за хора със слаби нерви. Зимата някой новак може да изпадне в шок, когато се раздаде оглушително бучене и пред очите му се разчупи ледът.

Ами блуждаещите над водата огнени топки и дискове? И това не е фантазия. За тях говорят мнозина, които са прекарвали нощи край огньове на брега през лятото.

(Със съкращения)

Категории на статиите:
Разкази

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори