Австралийските учени за първи път записаха на видео всички етапи от смъртта на левкоцитите (белите кръвни клетки) на човека. Благодарение на видеото биолозите изяснили, че умиращите клетки се опитват да изпратят сигнал за бедствие на своите колеги по имунна система. Учените са разказали за откритието на страниците на сп. Nature Communications, съобщава The Guardian.
Учените от мелбърнския университет Ла Троуб се възползвали от таймлапс микроскопия – („таймлапс“ буквално означава „пропуснато време“). Преди учените смятали, че смъртта и разпадът на клетките е случаен процес. Видеото показало високото ниво на планиране на клетъчната смърт. Биолозите открили три етапа на този процес – раздуване, взривяване и разпад.
„В началните стадии на умиране клетката започва да образува издутини. При взривяването ѝ от всички страни излизат клонки, подобни на огърлица, които след това се разпадат на отделни „перли“. Околните клетки с лекота поглъщат тези фрагменти. Но по-скоро в „перлите“ има определени молекули – ако ги изяде жива клетка, те изпращат сигнал на другите левкоцити: внимание, заплашва ви патогенен микроорганизъм“, разказва Джорджия Аткин-Смит (Georgia Atkin-Smith), съавтор на изследването.
Учените кръстили тези „огърлици“ „перловидни апоптоди“. Дължината им осем пъти превишава дължината на изходната клетка, а за функциите им биолозите не стигнали до единодушно мнение. Това може да е както инструмент за предупреждение на съседните клетки за настъпването на опасна инфекция, така и механизъм, който ускорява разпространението на патогенни микроби и вируси по организма.
В последно време новите технологии за визуализация все по-често се прилагат в микробиологичните изследвания.
Например през май 2015 година американски и британски учени представиха видео, което демонстрира, че Т-клетките на имунната система проследяват и унищожават раковите клетки. Изображенията за видеото във висока резолюция са получени с помощта на два метода за микроскопия – конфокална и светлинен лист.
Наложило се учените да снимат отделни срезове, а след това да ги „съшиват“ за получаване на триизмерни изображения на цяла клетка.
