Безвременната кончина на Тутанкамон продължава да вълнува умовете на любителите на историята. Едни смятат, че младият фараон е бил повален от тежък недъг (проказа, туберкулоза, малария, сърповидно-клетъчна анемия), други винят нещастен случай (падане от колесница, ухапване от змия), а трети не изключват убийство предвид сложната политическа ситуация.
Историкът любител Хутан Ашрафян, хирург от Имперския колеж на Лондон, предлага нова хипотеза, основана на необичайната женственост на младия фараон и неговите предци.
Съдейки по достигналите до нас изображения (включително скулптури) Сменхкара (загадъчен фараон, който се пада или чичо, или по-голям брат на Тутанкамон) и Ехнатон (най-вероятно баща на Тутанкамон) притежавали рядко женствени черти – странно големи гърди и широки бедра. Аменхотеп III и Тутмос IV (предци на Ехнатон) са имали подобно телосложение. Всички те са приключили земния си път сравнително млади и при тайнствени обстоятелства.
Д-р Ашрафян обърнал внимание на това, че в тази верига всеки следващ фараон умирал по-рано от предшественика си. Което може да говори за наследствено заболяване и историческите източници позволяват да се направи предположение какво именно е било то.
За двама царе от тази петорка са се запазили сведения, че имали някакви видения. Съществува форма на епилепсията – епилепсия на темпоралния лоб. Пациентите, страдащи от нея, също преживяват халюцинации, особено когато са били изложени на слънце. Напълно е вероятно семейството да е имало наследствена форма на тази епилепсия.
Оттук и феминизацията – темпоралният лоб се съединява с области на мозъка, участващи в отделянето на хормони, а епилептичните припадъци променят нивото на хормоните, имащи отношение към половото развитие. Това е обяснението и за големите гърди. А кракът на Тутанкамон може да е счупен при някой припадък.
Стела, разположена близо до Големия сфинкс в Гиза, свидетелства, че Тутмос IV е имал видение на божество в слънчев ден, а Ехнатон, който имал още по-ярки халюцинации, издигнал в култ сравнително слабо значимото божество на слънчевия диск Атон, отказвайки се от древните политеистични традиции. Пациентите с епилепсия на темпоралния лоб също демонстрират завидни религиозни влечения.
Медицинският историк Хауърд Меркел от университета на Мичиган в САЩ смята хипотезата за правдоподобна, но тя може да бъде потвърдена само с генетични тестове, каквито спрямо епилепсията са невъзможни.
Освен това неврологът Орин Двински о Нюйоркския университет отбелязва, че еволюцията на религиозните възгледи на Ехнатон е зле документирана, а повечето случаи на обрати във вярата не са свързани с епилепсия. И накрая – няма доказателства, че виденията, преживявани при епилепсия на темпоралния лоб (биполярно разстройство, шизофрения и т.н.), водят човека към монотеизъм.
Източник: NewScientist.
