Учени от университета на Индиана доказаха ефекта „социален мехур“. Той се заключава в това, че хората, получаващи информация от социалните мрежи, употребяват по-малко разнообразно съдържание от тези, които четат новините от „големия интернет“.
Изследването, проведено въз основа на анализ на повече от 100 млн. клика и 1,3 млн. поста, е публикувано в PeerJ Computer Science.
За оценка на това, доколко информацията, получавана чрез търсачките, е по-разнообразна от информацията, получавана от социалните мрежи, учените извели специален индекс, изчисляващ изхода от разпределението на количеството кликове.
Индексът бил изведен въз основа на определянето на информационната ентропия (мярка за неопределеност или непредсказуемост на информацията). Колкото по-висок е индексът, токова по-разнообразни са сайтовете, които посещава потребителят.
Изследователите са анализирали анонимната база данни CNetS (Center for Complex Networks and Systems Research), в която се съдържат сведения за 100 000 запитвания, извършени между октомври 2006 и май 2010. В началото учените почистили суровите данни от трафика на ботовете, а след това видели къде в крайна сметка води един или друг линк, като отбелязвали източника на всеки от тях с три знака – search, social media, email.
Оказало се, че характерът на трафика в трите различни категории съществено се различава – информационната ентропия при трафика от търсачките бил по-голям, което означава по-голямото му разнообразие.
Също така учените изучили масива от данни, съдържащи се в 18 милиона клика на половин милион потребители на AOL през 2006 г. и 1,3 млрд. туита с линкове, публикувани между април 2013 и април 2014 г.
Това било направено за по-точен анализ на съответствието между колективния и индивидуалния трафик. Отново се оказало, че разнообразието от сайтове, в които потребителите преминавали от социалните мрежи, е по-ниско от разнообразието от сайтове, на които потребителите попадали при търсене.
При това информационната ентропия в случай на колективен трафик корелирала с информационната ентропия на индивидуалните потребители – тоест съществува не само „обществен социален мехур“, но също и „индивидуален социален мехур“.
Размерът на всеки кръг е пропорционален на количеството кликове върху сайт от един потребител или група потребители, получени в резултат на търсете (a, c) или чрез социалните мрежи (b, d). Рисунки c, d съответстват на „колективен социален мехур“, рисунки a, b – на „индивидуален“.
Според ръководителя на изследването Димитър Николов ефектът на „социалния мехур“ води до това, че новините се разпространяват сред хора със сходни възгледи – а това в крайна сметка означава снижаване на количеството източници на информация. По-просто казано, колкото повече време прекарвате в социалните мрежи, толкова по-малко разнообразни са вашите новини.
Освен теорията на „социалния мехур“ съществува и теория на „мехура филтър“. Според нея алгоритмите на търсачките решават каква информация да показват на потребителя въз основа на отправяните от него запитвания. Това на свой ред води дотам, че потребителят вижда само информацията, която се съгласува с миналите му гледни точки.
